Германският психолог и философ Ерих Фром (1900–1980) е автор на книги, превърнали се в класика за онези, които се опитват да разберат човешкото съзнание.
Роден е в Германия и е учил в Мюнхен и Берлин. Преподавал е в редица престижни американски университети, след като през 1932-а напуска Германия. Сред известните му книги са “Душата на човека”, “Бягство от свободат”, “Анатомия на човешката деструктивност” и “Да имаш или да бъдеш”.
Тук ви предлагаме да прочетете няколко мъдри цитата от трудовете на Ерих Фром:
Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.
Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност.
Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един “обект” на любовта.
Омразата към другите жени руши собственото ни щастие
Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание.
Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване и израз не на лишаване, а на жизнеспособност.
Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек.
Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.
15 цитата от Карл Юнг, които ще ви помогнат да разберете себе си
Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…
Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.
Главната задача на човека в живота е да се роди, да се превърне в това, което потенциално е.
Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си
Деструктивността е резултатът от неизживения живот.
Невероятната сила на тишината да лекува
Вярвам че никой не може да “спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към живота вместо към смъртта.
Вярвам че единството на човека в противоположност на другите живи неща произтича от факта че човекът има съзнание за себе си. Човекът има съзнание за себе си, за бъдещето си, за своята смърт, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други; човекът е в природата, подчинява се на нейните закони, дори когато излиза извън нея чрез собственото си мислене.
Праведният живот вече не означава само изпълнение на нравствена или религиозна повеля. За пръв път в историята физическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. Подобна промяна е възможна само при условие, че настъпят резки икономически и социални преобразования, които дават на човека възможност, смелост и широта да го стори.
Лъжите, които ни пречат да бъдем щастливи
“Любовта” е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.
Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение.
Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като “обич” — до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали.
Днес можем да забележим известен напредък в тази насока — хората започнаха да гледат на живота по-реалистично и по-трезво. Мнозина вече не смятат, че сексуалното привличане означава любов или че приятелските, макар и не толкова близки отношения са израз на любов. Това ново виждане води до по-голяма откритост, но и до по-честа смяна на партньорите, което пък от своя страна не означава, че любовта възниква по-често. Новите партньори могат да не се обичат истински, както и предишните.
Къде отивате, когато искате да се срещнете отново със себе си?
Само когато започнем да се отказваме от притежанието, което е начин на небитие, тоест когато престанем да свързваме безопасността и чувството си за идентичност с това, което притежаваме, вкопчени в собственото си Аз и в собствеността, само тогава се появява възможност за новия начин на съществуване — битието.
“Да бъдеш” — това предполага отказ от егоцентричността и себичността, или ако си послужим с думите на мистиците — да станем “празни” и “нищи”.
За повечето хора обаче е твърде трудно да се откажат от притежателната ориентация. Всеки подобен опит ги изпълва с висока степен на тревожност, сякаш се налага да се откажат от сигурността; все едно, че ги хвърлят в океана, а те не умеят да плуват Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.
