Стартираме режима си с ентусиазъм, готови за тренировки и снабдени с вкусна, но здравословна храна.
Десет дни по-късно обаче, ние се чувстваме гладни, уморени и ни боли всеки мускул от тялото, а килограмите и сантиметрите не са мръднали. Защо?
Не се паникьосвайте
На първо място, не се паникьосвайте. Експертите казват, че през втората седмица тялото ви е в тежко състояние и има нужда да се адаптира към новия начин на живот. Именно тогава се получава и застой. Нещо повече, възможно е дори да качите на килограми. В този момент тялото ви се нагажда към упражненията и започва да отделя хормона на стреса кортизол, който подобрява изпълнението им, но пък кара организма задържа вода (като защитен механизъм за оцеляване).Това ви кара да се чувствате подпухнали и да качите някои и друг килограм. Това обаче е необходима част от процеса. Тялото ви ще се научи и ще поеме по правилния път. Затова не се отчайвайте, а стиснете зъби и продължете напред.
Не се фокусирайте само върху загубата на тегло
Въпреки че вече сме до болка наясно с т. нар. плато, това не го прави по-малко леко. Но как да знаете, че сте на прав път, когато въпреки всичките ви усилия, кантарът не мърда, а сантиметрите стоят? Учените съветват да започнем да си записваме здравословните си навици – кога и колко тренираме, с какво и кога се храним. Така ще забележим по-ясно как се променя начина ни на живот. Като започнем да следим с какво се храним, стъпките, които извървяваме, калориите, които горим – това са все знаци за успех. Трябва да ги оценим тези промени, тъй като те ще ни дадат нужната мотивация, за да преминем през седмицата на застой.
Мислете за прогреса
Със сигурност най-голямата ни мотивация е да влезем в един (или няколко) номера по-малки дънки. Първото, което трябва да направим е да променим начина, по който мислим за тренировките си. Трябва да си наложим да мислим за тях като за път към по-добър живот. Мислите ни влияят върху способността ни да се справим с отслабването. Ако се фокусираме върху кантара, задържането на теглото може да се възприеме като огромен провал, което ще доведе до действителен такъв. Ако обаче се фокусираме върху програмата си за отслабване като време за себе си, време, в което правим нещо хубаво за себе си, без да мислим за резултата, ще успеем.
Експертите ни напомнят, че е неизбежно да минем през период, в който всичките ни цели ще изглеждат невъзможни и недостижими. Но това не значи, че са такива.
