На пръв поглед няма нищо сложно в акта на слушането – всички го правим постоянно, и то без да влагаме мисъл в това. Но всъщност психолозите изтъкват разликата между чуването и активното слушане.
Според специалистиje има шест типа слушане: първоначално слушане – когато чуем думите на някого и започнем да мислим какво трябва да отвърнем; селективно слушане – чуваме само една част от разговора и не обръщаме внимание на останалото; фалшиво слушане – преструваме се, че слушаме, кимаме и се усмихваме в отговор; частично слушане – при него слушаме, но неволно изпускаме част от разговора заради външни разсейвания, пълно слушане – когато слушателят се съсредоточава да следи какво казва говорителят; дълбоко слушане – при него слушателят не само слуша думите, но и се опитва да открие какво означават те за човека и да разкрие недоизказаното, чертите на характера на говорещия чрез думите му.
Най-често в ежедневието си хората проявяваме частичното слушане, защото в забързания начин на живот около нас почти винаги има множество поводи за разсейване. Дори и темата на разговор да ни бъде интересна, а събеседникът ни да е наистина важен за нас човек, малките неща, които привличат вниманието ни (като нотификацията на телефона или минувача отстрани с необичайно облекло), могат да ни изтръгнат от разговора.
Така ходът на разговорът се забавя и създаваме лошо впечатление на човека отсреща. По този начин неправилното слушане може да ни струва доверието и приятелството с човека, с когото сме разговаряли.
В работна ситуация негативният ефект може да бъде още по-голям, защото тогава може да загубим не само времето си и доброто мнение на шефа за нас, но и дори да направим грешка, която да ни коства работата.
Затова и трябва да гледаме на слушането като на нещо повече от естествена част от ежедневието ни, а като умение, върху което трябва да работим, за да ни помага в развитието ни.
А как да слушаме активно?
За да бъдем по-добри в слушането, и следователно да водим по-успешни разговори, някои специалисти комуникатори съветват да упражняваме това умение като всяко друго.
Лимон, слушалки и добра книга сутрин са тайните на продуктивните хора
Едно от техните предложения е да отделим поне 10 минути от деня си, в които съсредоточено се опитваме да водим разговор с някого, като се опитваме да минем през различните фази на слушането. За целта трябва да търсим начини да обръщаме внимание на ключовите части в разговора и да изградим рапорт. При него се постига невербален и вербален синхрон, като езикът на тялото се мимикира, използва се подобен език и вниманието и на двамата участващи в разговора е съсредоточено в този момент.
Ако събеседникът ни има някакъв проблем, целта ни не трябва да бъде да му дадем съвет или да насочим разговора към себе си, а да потърсим начин да задаваме точните въпроси, които ще помогнат на събеседника ни сам да стигне до изводите, до които трябва да стигне.
Според специалистите трябва да се стараем да правим това по-често, като след всеки разговор да се опитваме да се самооценяваме и да търсим в какво можем да се подобрим. Някои дори препоръчват да записваме разговорите си, ако събеседникът ни е съгласен с това, за да можем по-лесно да проследим как сме се справяли.
По-умните хора имат по-малко приятели
