Когато се роди второто дете, задачата на родителите става двойно по-трудна. Ако до сега фокусът е бил съсредоточен върху едното дете, сега трябва и двете да получават еднакво внимание, за да се чувстват добре.
В ранната си възраст децата лесно могат да стават ревниви, а тогава е времето, когато най-много се нуждаят от вниманието на родителите си. Когато в къщата тича повече от един малчуган, обаче, времето за едното дете обикновено намаля.
Най-често това се усеща повече от по-големия брат или сестра. До този момент това дете е било центърът на вниманието и е получавало грижите и от двамата родители постоянно, но сега трябва да дели тяхното време с малкото дете вкъщи.
Другият възможен сценарий пък е първото дете да е поставяно на първо място, като първородно, и второто да остава пренебрегнато. А когато броят на малките в семейството нарасне още повече, нещата стават дори по-трудни както за родителите, така и за децата.
В такива ситуации, ако родителите не свършат задачата си добре, може да се развие чувство за малоценност или ревност у някое от децата и това не само да развали отношенията между тях, но и да остави трайна следа в съзнанието им, която често се прожектира в останалата част от живота.
Какво можем да направим в такъв случай, за да накараме и двете деца да се чувстват щастливи и неощетени?
Важно е още от най-ранен етап да включваме и двете деца в едни и същи дейности. Подходящ начин да го направим е да четем и на двете деца преди лягане. Дори новороденото все още да не разбира какво му се говори, то усеща ситуацията, в която се намира и в него се захранва любяща атмосфера с родителя и брата или сестрата. За по-голямото дете пък тази дейност е важна част от развитието. В негова полза може да се стремим да установяваме повече очен контакт по време на четенето, за да се чувства обвързано със ситуацията, в която се намира.
За децата, телефоните и оправданието “Ами, такова им е поколението”
Когато излизате навън с двете деца, картинката отново е същата. Вероятно по-голямото дете ще иска да разучава заобикалящата го среда и ще бяга наоколо. В това няма нищо лошо, не се опитвайте да се разделяте на две да се грижите за малкото и да бягате след другото дете. Вместо това опитайте да държите на ръце бебето, докато наглеждате каката или баткото. Дайте свободата на по-голямото дете, за да не се чувства, че е приковано до вас. Ако запазите самообладание и проявите търпение, и двете ви деца ще бъдат спокойни.
Не се чувствайте виновни, ако давате на едното дете занимание, докато обръщате лично внимание на другото. Оставете ги да се редуват, но се постарайте да го направите по начин, по който да не изглежда, че просто се опитвате да си спечелите време, а и за двете деца да бъде приятна дейността в този момент.
Изненадващо откритие за децата на разделени родители
И въпреки всичко това, важно е да запомните, че дори да спазите всички правила от книгите и всички препоръки на специалистите, винаги я има и възможността едното дете да изревнува. И това е съвсем нормално, не търсете вината в някого. Седнете с детето си и поговорете за чувствата му, нека то знае, че за вас това е важно и че той е важен. Децата имат нужда да чуят това, въпреки че понякога ние го забравяме.
Как да отгледаме щастливи деца
