Попитах Екатерина Лашова дали се чувства силна жена и тя ми отговори простичко, че силата й е, че има идеи и иска да ги сбъдва.
Катя е жена, родена в София и учила в Париж, един от най-известните автори на изделия от керамика у нас, която днес става сутрин и пали печката си на дърва в къщата в село Ярлово. Заживява там преди четири години, като начало само през топлите месеци. “Но от две години съм абсолютно постоянно”. С Катя е и нейният син Гого, който ходи на детска градина в София.
Ако не познавате Катя лично и сега четете историята й, има голям риск да сбъркате последното й приключение с нескопосано прикрита фалшива претенция за “различност” и “автентичност” на един разглезен и вече отегчен градски човек. Тя обаче си е такава – интуитивна, емоционална, една странна смесица между свенливост и упоритост. Така, както навремето мечтае за Париж, след години и в точно един деликатен житейски момент си дава сметка, че построената от нейните родители къща с печката на дърва, безброй спомени и най-вкусните картофи започва да натежава в сърцето й и съвсем скоро се превръща в постоянен, истински дом.
Казахме ви, че има идеи и ги сбъдва.
Катя пътува до София всеки ден заедно с Гого, защото тук продължава да бъде нейното ателие, а нейното малко копие е на детска. Пътуването им сутрин не е бреме. “След като тръгнем, този половин час между баири и полета е едно страхотно начало на деня ни, защото пейзажът винаги е различен.” А когато се върнат вкъщи, често ги очакват изненади. Някой е сменил изсъхналите цветя във вазата, сварил е млякото и е оставил бележка…
От София до Париж и Италия и обратно, а сега – в село Ярлово. Катя, разкажи ни за тази необичайна траектория на живота ти. Какво те отведе до всяко от тези места?
Сега, като се замисля, да, животът ми мина през различни дестинации, и то съвсем неусетно.
Следвах първо в София в Художествената Академия, но мечтаех да замина за Париж. В началото пътят ми ме отведе в Брюксел, където след кандидатстване, доста различно от нашето в България, учих в едно страхотно училище – “La Cambre”, специалност керамика.
Но след три години в Брюксел се сетих, че мечтата ми беше Париж, и се устремих по-уверено натам. И в крайна сметка завърших образованието си там, училището се нарича ESAA Duperre, което е част от Академията на Париж.
А в Италия ме изпрати сърцето… Нея обикнах и заживях там неусетно… Има много неща за разказване, но това сега ми се струват сякаш различни животи, всеки доста различен от другия.
Преди колко време се премести да живееш в Ярлово?
Село Ярлово е родното село на баща ми, селото, в което съм била много лета като малка. Вече четири години съм тук, в началото беше само от април до октомври, но от две съм абсолютно постоянно.
Колко време ти отне да вземеш решението за това?
Да си призная, в началото и на мен ми беше трудно да се престраша, защото това се случи, след като се разделих с бащата на детето ми. Имахме чудесен път заедно, именно него срещнах във Италия.
Но именно той ни прибра в България, защото реши да развива бизнеса си тук, детето ни беше на 27 дни, когато и аз се прибрах с малкото ни детенце тогава. Но пътищата ни се разделиха в България.
За да започна живота си в България самостоятелно, аз избрах да заживея на село. Имаме цяла къща, си казах, пустееща, защо да не отида на това място, което толкова обичам. Тук имам толкова хубави спомени. Казвам тук, защото в момента съм тук, отговаряйки на въпросите.
Подкрепиха ли те хората около теб в това решение?
Реално моето семейство също в началото малко ми се чудеха, смятаха, че е моментно решение. Но след като направих ремонт на къщата, защото имах идеи как би станала по-удобна и уютна, те разбраха, че това ще е моето място. За човек, който често се е местил на доста места, осъзнах, че за първи път се отнасям съвсем сериозно към това, че аз инвестирам в къща, което вече е моята истинска къща, подредена само от мен и по чисто мой начин. Така че сега, наистина, казвайки вкъщи, аз имам предвид Ярлово, а не къщатата на родителите ми.
Каза ми, че къщата, в която сега живеете със сина ти Гого, е построена от баща ти и майка ти. Разкажи ни повече. Колко души живеят в Ярлово? Кои са съседите ти?
Да, моите родители са я построили с помощта на приятели и роднини, сами, без модерната система на майстори и бригади. Реално баща ми е от онова поколение хора, които са много наясно с всички системи на една къща, но това не му е професия, той е всъщност готвач.
За мен това село беше мястото, където отивахме в петък вечер и се прибирахме в неделя. Мястото, където ходехме за гъби по полето след дъжда, мястото, където ходехме за шипки, а моите родители след това правеха шипков мармалад… Мястото, където садяхме декари с катрофи, най-вкусните картофи се раждат тук. Това е мястото на любимите ми моменти с родителите ми.
Ами, селото ни не е малко, но зимата хората, които остават са малка част. След Гергьовден всичко се променя, а пък събота и неделя се съживява, определено.
Как минава един твой делничен ден?
Да, минава бързо и динамично, ставане в 6,30 часа, разбира се, първият половин час е само за мен и моята церемония на сутрешното ми кафе, след това трябва да събудя Гого и да се подготвим за деня си. Тръгваме от село в 8,15 часа, защото в 9 най-късно трябва да сме в детската градина. Е, другата година ще трябва да се промени, защото Джорджи ще е първи клас и още по-рано ще трябва да тръгваме. Но след като тръгнем, този половин час между баири и полета е едно страхотно начало на деня ни, защото пейзажът винаги е различен.
Вярно е, че в момента, в който вляза в Ателието се чувствам в пълна форма за чудеса и според мен това се дължи на красивите сутрини. След което денят винаги ме подхваща, а най-интересното е, че в момента, тръгвайки от къщи си мисля “Иска ми се да се прибера по-рано..”, но веднъж влязла в Ателието, не ми се тръгва от там… Как да кажа, все не ми стига нито времето да си седя вкъщи, нито времето в Ателието.
Как се справяш с поддържането на къщата?
Къщата е малка, но това не пречи да я използваме максимално и, разбира се, не си мислете, че успявам винаги да я подреждам…
Трудно е да си на 100% от всичко, което определя съвременният ни начин на живот като работеща жена и майка. Имам си таен помощник, моята мила съседка и приятелка леля Наде, понякога идва да въдвори ред и е като ангел за нас. Понякога се прибирам вкъщи и намирам бележка с: “Млекото е сварено и е на терасата”, или се прибирам и увехналият букет цветя е сменен със свеж букет от люляк, а всяко нещо е на мястото си и тогава си мисля, че съм един истински щастлив човек.
Имала ли си момент, в който си съжалила за решението да се преместите на село? Момент, в който си се чувствала изолирана, липсвала ти е средата ти?
Не, точно обратното е, напоследък все по-често си мисля колко е хубаво, че сме на село. Отне ми време да се впиша в новата ми среда, и то защото трябваше да й направя място в ежедневието ми на градски човек, но сега си имам приятели тук и хората ме познават и е различно.
Ами, толкова е забързан животът ми, че не успявам да чувствам изолация, но и аз сама я избрах. Мисля, че в момента имам нужда от това и то ми помага да чуя мислите си и да се наслаждавам повече на природата, която годините живот в големи, огромни градове ми е липсвала, много.
Добре е след напрегнат ден да си у дома, където е спокойно и красиво, където си в синхрон с природата и тя е навсякъде.
Как се чувства Гого с тази промяна? Къде ходи на училище?
Той се чувства добре, в крайна сметка, децата приемат реалността по начина, по-който ние им я показваме. Това, че аз обичам природата, прави от него един истински изследовател на локвите и поляните, които обикаляме без значение от сезоните.
Той в момента е в предучилищна в кв. Симеоново, това е моят квартал, там живеят моите родители.
Кое в живота ти се подобри най-много, след като напусна София?
Най-много се подобри моето свободно време с детето ми. Това са нашите незабравими моменти заедно вкъщи.
На какво се научи, откакто живеете в Ярлово?
Мисля, че сега определено ценя повече времето си и определено се научих да паля камината, защото ми се случва всеки ден от началото на октомври до към края на април и това си е жива магия, всяка вечер да наблюдаваш огъня, който те топли и те изпълва с много мило усещане за спокойствие.
От какво „избяга” в къщата в Ярлово?
Избягах от излишната хорска суета със сигурност и може би малко избягах от реалността, защото имам своя и тя е много ценна за мен. И се опитвам да я пазя.
Предстои ти да участваш като лектор в конференцията “She’s the ONE”, в която казват, че на една сцена ще излязат „десет силни жени”. Чувстваш ли се силна жена? Какво те прави такава?
Да, много интересно събитие, което ме накара да си задам доста въпроси. Мисля си, че да, има моменти, в които се чувствам силна, това са онези моменти на деня, в които се налага да взимам много решения и да управлявам и напътствам работата на Ателието ми.
Зная, че за някои хора силата се определя физически, за мен жените са онези, които притежават много сила, но тя не е физическа, стига да я открият вътре в себе си, тя може да преобърне живота им.
Има безброй много жени, които могат да ни разкажат за своята сила, тя се определя от техния житейски път и вътрешната им потребност да бъдат те силата.
За мен си мисля, че просто така се получи, имам идеи и искам да ги изпълня и това явно се оказва силата ми… желанието да реализирам идеите си.
А има ли нещо, в което продължаваш да се чувстваш „слаба” и ти се иска да можеше да го промениш?
Разбира се, и не е само едно, но кой го интересуват слабостите, нека останат в тайна, защото ще покажат друг човек и той отново съм аз.
от Петя Бондокова
Нелсън Мандела: Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги направиш
10 признака на емоционална зрялост
Смехът е толкова свещен, колкото и молитвата
