Ти си един от специалните гости на първия Aniventure Comic Con в България. Хората, които посещават събития като Comic-Con, са много отдадени на комикси, сериали и филми. На какво си отдаден ти самият?
Едно от хобитата ми е да откривам нова музика. Вътре в себе си все още съм онова момче, което работеше в музикален магазин. Днес създавам много плейлисти в Spotify. Ако отидете на профила ми и скролнете надолу, можете да ги чуете. Да откривам нова музика ми доставя несравнимо удоволствие, особено ако мога да чуя нещо от местната сцена на градовете, които посещавам. Има толкова много музика, за която хората не знаят. А ако не знаеш как да търсиш, никога няма да я откриеш.
Всеки човек има своите идоли – хора, които ни вдъхновяват да бъдем като тях. Има ли за теб актьор или музикант, на който се възхищаваш?
“Възхищавам се” е слабо определение за отношението ми към Том Уейтс. Когато за пръв път чух “Rain Dogs” в гимназията, албумът ме грабна като никой друг и това не се е променило и до днес. Беше перфектен баланс от прямота, пищност и единствен по рода си звук, вдъхновен от толкова много жанрове.
Кой е най-запомнящият се момент в кариерата ти досега?
Главните роли в “Пролетна буря” на Тенеси Уилямс и “Отвъд хоризонта” на Юджийн О‘Нийл, които бяха поставени в Националния театър в Лондон. Когато започнах да уча в LAMDA, казвах на приятелите си, че Националния театър е единственото място, на което искам да работя. За мой ужас това се оказа първата ми работа. Шоуто получи страхотни ревюта от критиците, беше разпродадено и след това удължено. Това беше първата ми истинска работа като актьор. Буквално “да те хвърлят в дълбокото”! Изживяването е трудно да бъде надминато.
С актьорската кариера, концертите и пътуванията, графикът ти е много натоварен. Как си почиваш, как се откъсваш от света?
Ако трябва да бъда честен, когато съм на снимачната площадка, на концерт или в студиото, тогава успявам да се “изключа”. Тогава си позволявам да се отпусна. Има някакво спокойствие, което идва с тези неща. Пътуването, промотирането и това, че си далеч от вкъщи – това е трудното. Самата работа, колкото и трудна да е понякога, идва със своите плюсове. След нея идва единствено сънят. За съжаление, в момента здравословният сън е лукс за мен.
