Българската мода през погледа на Мила Атева

Tribal Child е последната ти колекция. В нея има много цвят, съчетание на различни материи. От какво са вдъхновени моделите в нея и като цяло от какво се вдъхновяваш за работата си. 

Много често се вдъхновявам от материалите, с които работя. Ние почти всяка седмица вадим нови неща. 

Но материалите са добър източник на вдъхновение. 

Също така нещата, които се случват около мен. Работата ми доста често отпечатва ежедневието ми. 
Колкото до Tribal Child: За мен зимата не е много готин сезон. Ясно е, че почти всички ходи облечени в черно и в сиво, в черно, сиво, черно, сиво и така до безкрай. Затова всяка зима се опитвам да налагам някакви по-весели елементи в облеклото, защото навън е достатъчно потискащо, че и ние да се обличаме в такива мрачни тонове. Затова в колекцията има много цветни неща. Палтата, които са тук са в оранжево, червено, лилаво. Сивото е на зиг-заг. Етно елементът е свързан с принтовете, които ползвам. Имам жирафи, леопарди и всякакви друг животински шарки, които стоят много забавно. Когато събрахме всички тези неща се получи Tribal Child. 

Не бих казала. По някакъв интуитивен път се оказвам все в крак с тях. Когато бях студентка много следях какво се случва и е нормално, тогава е момент, в който трябва да попиваш. После започнах да го избягвам тенденциозно. На подсъзнателно ниво човек винаги копира, даже не знаеш кога и как се случва. Затова спрях да следя, но се информирам, колкото да не губя представа за това къде се намирам и също така гледам да пречупвам всичко през нашата реалност. 

Конкретен не, но мога да кажа, че харесвам отделни колекции. Усещам, че ако едно време съм харесвала повече италианските и френските дизайнери, с типичната женственост и романтика, сега харесвам много повече американските и азиатските. Харесвам по-изчистени форми и не толкова подчертан, преувеличен сексапил. 
Ти си дизайнер на тоалетите на Мария Силвестър. Има ли друга българска звезда, която би искала да облечеш?
Вече трета година работим с нея и ми е много приятно. Тоалетите ни стоят страхотно върху нея, тя е чудесен модел и телевизионен водещ. Даже не бих я нарекла водещ, тя е много повече от това. 

Напоследък много харесвам Рейчъл Роу. Сантра също много ми допада. 

Да, Ройшийн Мърфи (вокалът на Moloko). 

Трудно ни е, но всъщност на всеки му е трудно. И то не е от България. Да, в България обстановката не е много забавна, но истината е, че когато човек гради нещо, то му отнема много време. Аз съм в някакво отрицание, че е така, но всъщност си е точно така. Често падам, после ставам, но това е неизбежно. Не е много лесно, особено ако нямаш някой зад себе си. 

Първо, семейството ми много ми помага. Родителите ми инвестираха ужасно много време, търпение и любов в мен. Изчакаха ме да фалирам веднъжи и след това продължиха да ми помагат. Помага ми много приятелят ми – Васил Полеганов, с който вече сме и бизнес партньори. Помагат ми и хората, които работят тук в студиото с мен. Фотографи, модели, фризьори, гримьори и естествено, добри приятели. 

Някакво весело палто, със сигурност. И принтове! Принтовете много разнообразяват нещата. Но да е балансирано. 

За мен задължителното е тениска и дънки, аз обичам да ходя спортно облечена. Обичам обаче да нося рокли, затова и правя много рокли. 

Много рядко. 

Този процес с поръчката не ми е много забавен. Но пък има хора, на които им е приятно да си шият, слава богу! (Смее се) С тях работим чудесно, а за другите има Sassa, готовите неща. Но за мен рядко ми остава време. 

Обичам аксесоарите. Винаги слагам много големи бижута. Това не ми минава, единственото, което се променя, е че вече искам да нося много истински бижута. Ако едно време са ми били забавни тези, които съм си правила сама, сега имам афинитет към по-класически, дълготрайни във времето неща. От време на време правя аксесоари, но тези, които предлагаме в ателието, са на различни български автори. 

Да бъдат себе си и да се харесват, бъдейки себе си.