Егоисти, самотници, неспособни да се адаптират – всички тези определения дълги години са част от стигмата на детето, което е единствено в семейството.
Ако сте родител на едно малко дете, със сигурност познавате тази ситуация. Всякакви хора ви срещат, погалват хлапето покровителствено по главичката и изстрелват с добронамерен укор: “Хайде, кога ще ставаш батко/ кака?”
Вероятно последван от разясненията, че “не е хубаво да оставяте детето само”, “по-хубаво е да има с кого да си играе”, “иначе израстват егоисти”… Сякаш семейството от трима е нещо недъгаво като трикрако куче, а на целия свят тази ваша незавършеност като социална единица дава мотив и право да се намеси с настоятелен съвет. Забравяйки, че семейното планиране най-малкото е нещо интимно и не е проява на добра култура да захващаш ни в клин, ни в ръкав разговор на такава тема.
Писателката Лорън Сандлър има да каже и още нещо по темата. Тя смята, че да си само дете не е нито по-лошо, нито по-добро от семейството с много деца – просто е по-различно. Сандлър е автор на книгата One and Only: The Freedom of Having an Only Child and the Joy of Being One (“Единствен и неповторим: свободата да имаш едно дете и радостта да си единствено дете в семейството”).
“Това, за което написах книгата, е че има много проучвания на тема единствено дете в семейството, но доколко са валидни те в реалния живот? Има много противоречиви факти. Аз самата съм интервюирала огромен брой хора и резултатите са много комплицирани. Личността на всеки човек се оформя от толкова много различни фактори и аз се опитах да дам малко по-цялостна картина, вместо всички да слагаме децата в една кутия.”
А за всички, които са едно дете или имат едно дете, научете кои са причините да се радвате за това (според Лорън Сандлър):
Единствените деца са самоуверени
“Едно дете в семейството означава, че в него е насочено цялото внимание. Това може да бъде нож с две остриета и родителите трябва да проявяват грижата си към детето по интелигентен начин”, казва Сандлър. “Но според проведените количествени и качествени проучвания, този силен фокус върху детето, когато не е в задушаваща степен, може да бъде страхотен стимул за изграждане на едно здравословно самочувствие.” Това може да се отрази силно позитивно. Много единствени деца са доказали, че имат по-висока мотивация за постижения и развиват добри вътрешни механизми за успех.
Те си прекарват добре в собствената си компания
“Единствените деца по принцип развиват по-силна базова връзка със самите себе си. Ние обикновено не мислим изобщо за това и идеята ни за връзка са отношенията с всички други хора, но не и със собственото ни аз. Но децата, които са сами в семейството, нямат друг избор освен да се потопят повече в своя вътрешен свят и това е нещо много красиво. Така се развива доверие и упование в самия себе си, а точно те са най-силното оръжие срещу самотата.”
Те са способни да изграждат силни връзки и да ги ценят
Единствените деца не приемат приятелствата за даденост. В семейството си те са сами – нямат другарче, което да прекарва цялото време с тях по задължение у дома. Това изгражда много силна мотивация за създаване на пълноценни, топли емоционални взаимоотношения с другите. Единствените деца знаят, че за една връзка трябва да се полагат усилия и това е много ценно качество. Освен това, у тях има копнеж да създават и извън семейството близки отношения, подобни на семейните. Обичат много и пазят семейните традиции, всеотдайни и гостоприемни са към добрите приятели.
Умеят да се контролират
“Ние умеем да сме по-фокусирани и да владеем емоциите си”, казва Сандлър. Това най-вероятно произтича от факта, че единствените деца растат предимно в компанията на възрастни. Така те добиват в ранна възраст една по-голяма емоционална зрялост на реакциите.
32 интересни факта за човешката психика
Майчинството не е единственият източник на щастие
“Обичам много детето си и времето, което прекарваме заедно, но чувствам, че имам нужда да бъда личност. Аз съм повече от това просто да работя и да изпълнявам функциите на родител” – казва Сандлър, която вярва, че когато имаш само едно дете, ти остават време и енергия да бъдеш наистина пълноценен човек. Простичък факт е, че ресурсите ни от време, енергия и пари са ограничени. “Ако искате, наричайте това егоизъм, но ми харесва да ми остават ресурси за мъжа ми, за близките и приятелите и за самата мен.”
Щастлива майка, щастливо дете
Този аспект е свързан с предишния. Една майка, която има достатъчно време да се погрижи за себе си, да отпочива по-пълноценно и да развива личността си, е чудесен пример за детето си и подхранва позитивното у него. “Моята майка ме учеше, че за да бъдеш добра майка, ти трябва да си щастлив човек. И това е нещо, за което ние изглежда сме забравили. Днес ни учат, че едва ли не трябва да жертваме щастието си за доброто на децата – но аз не мисля, че точно това е най-доброто за децата!” Сандлър пише още: “Това да миеш двойно повече съдове, да прекарваш двойно повече безсънни нощи, двойно повече време в помощ с домашните и така нататък е лично решение на всеки. За себе си аз съм решила – направих го веднъж и съм доволна, но толкова ми стига. Остава ми повече лична свобода и се чувствам добре от това. Преди да ни се роди дете, ние сме свикнали да взимаме независими решения за себе си. От нас някакси се очаква да спрем да го правим, когато се появи бебето, и да сме напълно щастливи така. Всяко следващо дете ограничава допълнително тази независимост. И ако по някаква причина вие не желаете да се жертвате изцяло, окей. А ако хората наричат това егоизъм, аз си мисля, че малко майчински егоизъм е нещо повече от нормално.”
Как да отгледате щастливи деца
Лъжите, които пречат на щастието ни
Не бъдете мултифункционални
Помогнете на детето да се справи със стреса и тревожността
