Отделете една минута от времето си и прочетете тази вдъхновяваща история.
Мъжете говорели постоянно. За съпругите си и семействата си, за домовете си, за работата, за армията, за това къде са пътували…
Всеки следобед, когато мъжът в леглото до прозореца можел да седне, използвал времето си, за да опише на своя съквартирант всички неща, които виждал навън.
Мъжът в другото легло започнал да живее за тези часове, в които неговят свят бил съживяван от всички действия и цветове на външния свят.
Прозорецът гледал към парк с красиво езеро. Патици и лебеди плували по повърхността, докато децата пускали във водата своите модели на лодки. Млади двойки се разхождали ръка за ръка сред пъстри цветя, а красив изглед към града се виждал в далечината.
Мъжът край прозореца описвал всичко в детайли, а докато слушал, мъжът в другия край на стаята затварял очи и си представял красивите сцени.
В един топъл следобед, мъжът край прозореца описал преминаващия парад. Въпреки че другият не можел да чуе музиката, той виждал всичко в ума си, докато слушал пленяващите думи.
Минали дни, седмици и месеци. Една сутрин сестрата пристигнала и открила неподвижния мъж до леглото, който бил починал в съня си. С тъга извикала санитарите, които отнесли тялото.
Бавно, мъчително, той се подпрял на лакти и се надигнал, за да отправи своя първи поглед към истинския свят навън.
Когато погледнал през прозореца обаче, видял гола стена.
Мъжът попитал сестрата какво според нея е накарало вече починалият му съквартирант да му описва такива красиви неща, които уж виждал.
Сестрата отговорила, че мъжът бил сляп и дори не можел да види стената. Тя казала: “Вероятно просто е искал да те окуражи. “
Голямо щастие се крие в това да правиш другите щастливи, въпреки своето собствено състояние. Споделената тъга е половин тъга, но когато щастието е споделено, то е двойно. Ако искате да се чувствате богати, просто преброете нещата, които притежавате и които не могат да се купят с пари.
Неизвестен автор
