Не я наричайте “инфлуенсър”! Биляна Славейкова или момичето, което следвате като Bibons, може много повече.
Разбира се, със своя блог Girls We Are и с 16 000 последователи в Инстаграм Биляна попада в категорията на инфлуенсърите, но все пак няма как да не отбележим, че играе в по-висока от средностатистическата категория.
Притежава визуална култура, космополитно мислене и журналистически опит, които я правят автор на истински интересно и ценно съдържание. “Не гоня да съм бърза с актуални теми, не гоня норматив за постове, гоня блогът да оставя добра дигитална следа”, казва Биляна, а ние смятаме, че се справя отлично с това да прави блог колкото за гледане, толкова и за четене. Hats Off!
С Биляна днес говорим за блога й, за това кой стои зад страхотните й снимки, за това какво в един аутфит може “да ти направи кадъра” и още. А наистина про съвети за първокласни снимки ще даде лично на #BringTheBloggers Vol.2. Купете сега своя билет за събитието!
Казваш, че за теб инстаграм е хоби. Какво те мотивира да влагаш толкова усилия за развиване на акаунта ти?
Първата половина на моите двайсет прекарах в редакциите на списания, в които ултимативната цел беше да създадем нещо красиво и нещо, в което има какво да се прочете. Когато смених сферата, сякаш акаунтът (@bibons) и Girls We Are, се превърнаха в моята си мини медия, в която сама съм си редактор, сама съм си дизайнер… Поглеждайки назад дори мога да видя как вкусовете и интересите ми са се променили, и чувството ми за естетика се е развило. Казано накратко – влагам усилията, които влагам, тъй като това е моят начин да продължа да правя нещо, което обичам.
Още от лекторите на #Bring The Bloggers Vol.2:
Как да съберем 4000 последователи за една година
Надя Сивкова: Никога не правете нещо заради безплатните продукти
Какъв тип инфлуенсъри все още липсват в България
По професия си журналист, което вероятно е голямо предимство и ти дава увереност за блога и за постовете ти в инстаграм. Всъщност, кои според теб са най-силните ти страни като инфлуенсър?
Със сигурност това са дългите тексове. Винаги съм била от хората, които задълбават, опитват се да погледнат нещо от различни гледни точки – опитвам да дам някаква стойност с пребиваването си в Интернет. Затова и ако отвориш блога, почти няма да откриеш текстове, които да не звучат сравнително адекватно дори прочетени година по-късно. Не гоня да съм бърза с актуални теми, не гоня норматив за постове, гоня блогът да оставя добра дигитална следа. По отношение на описанията в снимките, там друго се цени и “журналистическото” сякаш повече пречи.
Твоят приятел ли прави повечето ти снимки? Разкажи ни за него! И как го научи да снима добре?
Може да ме снима всеки, който е с мен в даден момент. Това понякога е приятелят ми, друг път приятелка, или пък Дани, с която не пропускам да снимам, когато съм в София, защото сме на една вълна и тя е много, много талантлив млад човек.
Понякога се случва да се снимам и сама. В тази връзка хвърлете око на Sorelle Amore, която е инстаграмър и ютюбър, който е овладял до съвършенство “самоснимачката” и има страхотни съвети (#advancedselfie). От няколко месеца съм горд собственик на Samsung Galaxy S10+ и снимам с него, така че и голяма част от снимките, които Лино (приятелят ми) ми прави са с него – предимно в PRO режима, защото можеш да играеш с ISO и другите страндартни фото настройки и има .raw формат, който после използвам в Lightroom за обработка. Той “има око” за композиция, цветовете не са му сила, но в последните месеци разви естествен интерес към фотографията и става все по-добър и по-добър – често дори “вижда” локации с потенциал, които на мен са ми убегнали.
В момента живееш между София и Лондон. Как се случи така?
В последните четири години работя изцяло на свободна практика, което ми отвори възможност да пътувам много и тествам различни среди. Ситуацията на приятеля ми е подобна и Лондон се оказа точката, където и двамата имаме опциите да се развиваме добре, пък ни харесва. Първо беше за месец-два по проект, после за малко повече и така без особено да го планираме се оказахме с дългосрочен наем и страхотен социален кръг там – един вид построихме си второ “вкъщи” на този етап.
Стайлингите и снимките ти са доста креативни. Как си изгради този усет?
Нямам самочувствието да разбирам от мода, така че благодаря за оценката за стайлингите, радвам се, че ги усещате така. По отношение на самите снимки, там вече имам повече идеи като това, което харесвам и съответно снимам се променя често. Може би това, което си харесвам най-много от нещата, които съм снимала напоследък е #pantonesofia, проектът, в който с едни Pantone карти обикалях и търсих цветовете на София. Всички снимки са заснети в движение с телефона ми.
Какво означава един аутфит да е „за инстаграм”?
За всекиго може да е нещо различно в зависимост дали поддържаш по-монохромен акаунт, или си тръгнал в някаква друга стилистика. И както всеки аутфит може да е аутфит за инстаграм, все пак трябва да признаем, че има неща – по-фотогенични от други. За мен нещата изглеждат по-добре с акцент, който хваща окото – било то шапка с плоска периферия, шалче с някакъв принт, дори дълги кожени ръкавици, например. Една рокля, която да се развее красиво, също може да “направи кадъра”.
Кажи честно – опитваше ли се да копираш някого, когато стартира в инстаграм?
Ако започвах сега, със сигурност щях да се увлека да копирам някого, защото има твърде много хора, които харесвам в Instagram. През 2013-та обаче, Instagram беше много различен от това, което е сега – нямаше инфлуенсъри, слагахме снимките си в странни рамки, ползвахме филтрите на Instagram (честно, поне от 3-4 години не съм ги и поглеждала), дълго нямаше как да предположим, че ще стане това, което е днес. Може би първият път, в който за себе си усетих, че в тази платформа има потенциал извън “място за снимките на кучето ми” беше към 2015-та.
Следват ли те известни личности?
Веднъж ми писа Ивет Лалова с референция към текст от блога – признавам, пищях от радост, че Ивет Лалова знае за мен и отваря блога.
Писва ли ти понякога да мислиш за това как трябва да изглеждаш и къде/ как да си направиш достатъчно интересна снимка?
Да. Ентусиазмът ми е на приливи и отливи, но си мисля, че с всичко в живота е така. В един момент се чудиш “защо го правиш” в следващия се сещаш, че всъщност ти носи нещо, което е от значение за теб.
В българската блогосфера според теб все още липсват… Понякога вътрешни критерии за качество, което вреди на всички ни в тази среда и създава кофти имидж за нея. Ако ще оставяш нещо да живее в Интернет, то убеди се, че има някаква полезност в него. Така си мисля, ще е по-добре за всички.
Френските модни блогъри и техните правила на стила
