Той е един от най-популярните гръцки изпълнители в световен мащаб, както се оказва – и изключително магнетичен, и с рядка харизма.
Никос Вертис впечатлява с огромната любов, която влага във всичко, което прави и респектира с улегнал и зрял обективизъм. Изключително здраво стъпил на земята, и някак с лекота те заразява с непринуденото си чувство за хумор. Срещата ни в Атина премина от прелюдия в приятно бъбрене с неговия мениджър (и братовчед) Боб към завладяващия разговор със самия Никос, в който се потопих…
Поговорихме доста с вашия мениджър… Той е ваш братовчед?! Израснали сте заедно, нали?
Да, да! Много от хората около мен са част от семейството ми. Много е хубаво, когато имаш около себе си хора, работещи за теб, които остават с теб, дори и ако нещата не вървят добре. Обичат те, работят със сър-цата си и обичат цялото нещо, което правите заедно. Брат ми, братовчед ми, приятелите ми, всички… дори и музикантите. Бендът ми е от 22-ма души. С 12 от тях сме заедно още от музикалното училище, когато бяхме на 6-7 години. Така че всички са ми приятели.
Това е безценно! Знам, че сте роден в Холандия. На каква възраст бяхте, когато се преместихте тук?
Роден съм в Холандия, но родителите ми са гърци. Върнахме се в Гърция, когато бях на 6, защото родителите ни искаха да познаваме гръцката култура. Знаеш, когато едно дете расте в друга държава, попива местната култу¬ра. И така, дойдохме тук, но много неща се влошиха при баща ми. Работата му, здравето му и след 9-10 години се върнахме обратно в Холандия. Беше тежко…
Какви са спомените ви от Холандия? Бихте ли се преместил обратно, или там не е точно вашето място?
Виж, спомените са хубави, защото в нашето семейство сме много близки и много се обичаме. У дома любовта е най-важното нещо. Никога не сме имали проблеми вкъщи и в това отношение съм голям късметлия. Дори в трудни моменти, когато парите не са ни достигали, помежду ни всичко винаги е било перфектно! Имам обаче някакво чувство на страх само като си помисля за преместване там. Обичам да ходя там и имам нужда да ходя за около седмица-две, защото, когато съм в Холандия, си припом¬ням детството и това ме приземява. Родителите ми живеят там за около 3-4 месеца всяка година. Баща ми е влюбен в Холандия, пазим къщата и през зимата от де¬кември до март те са там.
Разбрах, че сте посещавал техническо училище, така ли е?!
В Холандия, да. По-скоро за архитектура, изграждане на сгради, мостове, тунели… такива неща. Много съм добър в рисуването и чертаенето. Харесва ми проектирането и конструирането, затова бях в такова училище. В Холандия училищата са наистина много добри. Така че, ако спра да пея, ще построя нов мост. (Смее се.)
Някога мислил ли сте сериозно да се занимавате с нещо друго? Например бихте ли опитали да напишете книга, да направите изложба… Неща, свързани с изкуство, различно от музиката?
Толкова ли съм зле?! (Смее се.) Ако е нещо, което вярвам, че мога да направя – да, бих направил всичко. Проблемът при мен е, че не мога да си стоя кротко в ъгъла, без да правя нещо. Винаги трябва да се занимавам с нещо, много неспокоен дух съм. По принцип нямам проблем да работя каквото и да е, за да живея. За мен няма срамна работа. Бих бил мияч например, или каквото и да е друго, но никой не може да ме спре да правя музика, дори и това да не е работата ми! Както и да рисувам… Това са неща, които ще правя, без значение дали доходите ми идват от тях, или не!
Това ми се струва в леко противоречие с музиката ви, поне от това, което съм слушала. Имате много прочувствени, романтични песни и те са прекрасни. По-скоро с такава емоционалност ли сте, или?!
Разбира се, не всяка песен, която пея, е историята на живота ми. Но понякога, когато четеш текста на песента, дори и да не си преживявал подобно нещо, трябва да го почувстваш, за да разкажеш историята. Нещо като да си актьор, но играеш с гласа си. Трябва да предадеш чувството с гласа си.
С Боб си говорихме за това, че почти всички видео-клипове сте правили с Люси Иларионов. Всъщност всички ли?
Да, мисля, преди 6-7 години направихме първия клип (на песента „De me skeftesai”) и аз направо си загубих ума. Всичко се случваше толкова професионално под ръководството на Люси. Подходиха много лично към мен и това ми хареса най-много. Така че всеки път, когато искам да снимам видео, искам да е с него. Повечето от клиповете ми са негово дело. Снимал съм и с гръцки екипи, разбира се, ако нямам време да отида, или Люси не може да дойде, но е в един от десет случая.
Били сте няколко пъти в България. Какво мислите, как се чувствате, как ви се струват хората, изобщо всичко?
Имате много добри ресторанти! (Смее се.) Люси харесва хубавата храна, аз също… Но на мен ми се иска някой път да дойда и да остана за няколко дни, за да разгледам още места из страната. Всеки път виждам само София. Всъщност, когато дойдох за първи път, останах много изненадан, защото не очаквах да видя толкова чист град. Нямам проблем да работя каквото и да е. За мен няма срамна работа. Бих бил мияч например, но никой не може да ме спре да правя музика, дори и това да не е работата ми!
Понякога идваме с кола, ако сме в Кавала или в Солун (откъдето съм). Тогава виждам малките селца, с магаретата и много харесвам това! Обожавам го, като да натиснеш едно копче и да се върнеш с 50 години назад. Много е хубаво!
Какво очаквате от публиката в зала „Арена Армеец” на 16-и?
Виж, тъй като Солун е много близо до България, на всяко мое шоу там идват много българи. Идват често, знаят песните ми, а и сега с интернет всичко е много лесно. Надявам се да мине добре, най-голямото ми притеснение не е колко души ще дойдат, а когато си тръгват от шоуто, да се чувстват добре, да си кажат „Уау! Страхотно! Кога ще идва пак?“.
Повече за изпълнителя, както и подробности около конецрта му, четете в новия брой на сп. EVA!
ТЕКСТ: МАДЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА
СНИМКИ: СВЕТОСЛАВ КАРАДЖОВ
