Всеки, който има брат или сестра, се е сблъсквал с тези емоции.
Ревността и конкурирането за родителско внимание и одобрение са ежедневна реалност за огромна част от семействата, в които има повече от едно дете.
Малчуганите често се сърдят, ако усетят, че мама и/ или татко предпочитат другото дете пред тях.
Борбата за играчки, лакомства и най-вече за внимание е реална. Родителите обаче по правило отричат да имат любимо дете. “Обичаме ви еднакво” – това винаги е отговорът, с който потушаваме конфликтите между малчовците.
Е, според науката, това е лъжа. И да, майките и бащите действително обичат едно от децата си повече от другото.
Колко невероятно е да бъдеш (и да имаш) само едно дете
Според скорошно проучване, публикувано в Journal of Marriage and Family, 75% от майките са признали, че се чувстват по-близки с едно от децата си. Друго проучваме отпреди 10 години е показало аналогични резултати. Тогава 74% от майките са споделили, че наистина имат любимо дете. Същото са казали 70% от бащите.
Защо тогава никой родител не си го признава?
Първо, голяма част от майките и бащите не си дават ясна сметка, че предпочитат едно от децата си пред другото.
А и дори да го осъзнават, не биха причинили на другото си дете болката да изрекат такова нещо.
Не бива обаче и да си затваряме очите пред реалността, а тя е, че при повече от едно дете е по-вероятно да си имаме любимец. Защото ако отричаме чувствата си пред самите себе си, ще ни е още по-трудно да балансираме и да се отнасяме с всичките си деца максимално справедливо.
Следродилната депресия може да ви връхлети още по време на бременността
Цената на това да бъдеш любимото дете
За всички онези, които се чувстват пренебрегнати в семейството си, остава една утеха – любимците също плащат своята цена. Има доказателства, че прекалената близост с майката увеличава риска от депресия за детето на по-късен етап от живота.
Същевременно, пренебрегнатото дете пък страда от ниско самочувствие и има проблеми с емоционалната близост и доверието като възрастен.
Изводът? Обичайте децата от цялото си сърце. Недейте неволно да ги карате да се чувстват като врагове. И макар в определени ситуации да одобрявате повече действията на едно от децата си, не превръщайте другото в изкупителна жертва. Изречения като “Защо не си като брат си, толкова е кротък!” и “Кака ти си взе изпитите с шестици, а виж ти какво направи” се забиват като нож и могат да отровят отношенията в семейството за цял живот.
