Темата за възпитанието и отношенията родители-деца е стара колкото света. Теории се появяват и изчезват, а други се задържат за дълго, проверени от времето.
Различните поколения са в различна степен строги към децата си, а истината както обикновено е някъде по средата. Как да се справите с тръшканията на децата и желанието им да провокират търпението ви?
Ето какво споделя от личен опит авторката от “Ню Йорк Таймс” Кей Джей ДелАнтония.
Един зимен слънчев ден, тя и нейната приятелка Лаура с двете й деца отишли да вземат Сам – петгодишния син на Кей Джей от детската градина. Планът за този прекрасен ден бил да отидат на ледената пързалка и да се позабавляват, наслаждавайки се на слънцето. Но Сам тичал напред-назад и отказвал да си обуе ботушите. Кей го помолила няколко пъти да не ги бави и да се обуе, но той не й обръщал никакво внимание. Безуспешните молби продължили десетина минути, при което Джей за пореден път се почувствала безсилна. Тогава приятелката й Лаура твърдо заявила: “Тогава няма да ходим на пързалката днес. Прибираме се у дома.”
Настъпила тишина и Сам осъзнал, че Лаура не се шегува и не блъфира. Обул се веднага и започнал да плаче, но Лаура била непреклонна. Прекарали следобеда всички заедно в дома на Кей. Децата се сърдели, но урокът бил ценен.
Кей споделя, че следващият път, когато имало подобна ситуация, тя последвала примера на Лаура и Сам разбрал, че действията и изборите , които прави имат определени последствия.
За Кей това бил най-добрият съвет, който някога била получавала. Вече внимавала повече какви обещания дава и какви последствия определя за поведението на Сам. Както тя казва, за да имат думите ефект, се налага понякога да пожертваш един хубав следобед в името на по-добрите отношения с детето, за да започне да става по-отговорно към изборите, които прави.
