Какво никога да не казвате на жена, която не иска деца

Причините са различни, макар че повечето странични хора намират само едно обяснение – “егоизъм”. Ако попитате самите жени обаче, ще чуете и смислени аргументи. Например че майчинството изисква пълно отдаване и готовност да загърбиш всяка своя лична потребност, а това наистина не е за всеки. Както и че светът отдавна не е място, в което всички да получават равен шанс. Замърсяване, болести, бедност срив на образованието и на семейните ценности… Всички тези процеси отнемат желанието на много хора, жени и мъже, да продължават рода си.

Неоспорим факт е, че семейството и по-специално децата, просто не са приоритет за някои съвременни жени. И не защото кариерата им пречи, въпреки че понякога тя е причина за отлагане на тези неща във времето, а по-често, защото това е техният личен избор. А те самите не искат да чуват коментарите на околните, относно това тяхно решение, още по-малко пък желаят да бъдат разубеждавани. 

Ако влизате в този списък, предполагаме, че от такива фрази ви е омръзнало. Ако пък не, но имате такава приятелка, прочетете какво никога да не ѝ казвате по този въпрос:  

Повярвайте ни, ако тя е в края на 30-те си години и досега не е променила решението си, значи по-вероятно няма да го направи. Да, жените менят мнението си непрекъснато, но що се отнася до цвета на стените в спалнята или прическата. Създаването на човешки живот и отговорността към него не влизат в този списък. 

Каква е гаранцията, че децата на когото и да било ще имат възможност да се грижат за него в старините му? 

“Не искаш ли да оставиш някакво наследство?”

Има много начини да оставиш някаква следа от съществуването си на този свят. Предаването на генетичния материал е само един от тях. Пълноценният живот не се определя в това дали някой има или няма деца, а от това, което е важно за самия него. Децата понякога не влизат в тази категория. 

“Но раждането е чудото на живота!”

За да оцелее човечеството толкова години, значи раждането не е никакво чудо, а просто нормален процес. “Чудесата” не се случват непрекъснато, самото значение на думата го изключва. А надали който и да било би поставил инцидентните забременявания на непълнолетни момичета в графа “чудо”.  

“Никога няма да разбереш какво е истинската любов, докато не поемеш детето си в ръце.”

Това прави ли любовта, която някой изпитва към родителите си, брат си, сестра си и половинката, с която споделя живота си, ненужна и незначителна? 

Дали е така според всяка втора майка, която започва разказите си с: “Не ме разбирайте погрешно, обичам децата си, но…”. Връзката между родител и дете наистина е вълшебна, но тя не е единственото удоволствие от този живот. Удоволствие е и да не ти се налага да ставаш всяка сутрин в 5 и 30, и освен от работа, да си адски изморен от всичко останало, което трябва да свършиш у дома, включително и от грижите за децата. 

“Децата променят живота ти.”

Това е безспорен факт. Но тази промяна има много различни аспекти и не всеки тип човек е готов да ги посрещне.

Няма гаранция в това. Има жени, при които това никога не се случва, дори след като минат препоръчителната възраст за раждане. Понякога биологичният часовник е просто извинение за жените, които отлагат бебетата във времето, но в крайна сметка знаят, че ги искат. 

“Но детето ти ще те обича безусловно!”

Докато не дойде пубертета и всичко започне да се свежда до пари и интереси, които не включват намесата на родителите му. 

“А защо не?”

Работа. Време. Енергия. Пари. Нужда от независимост. Нужно ли е да има конкретна причина?