“Никога няма да се откажа да бъда плейбой”

Не, абсолютно сериозно. Плейбой? Разбира се. Аз съм на 50. Това е комплимент. Учихме пластична анатомия и ходихме в Медицинския факултет да гледаме мускулите и доведоха един човек, който беше над 70 г. да ни го покажат, болен от СПИН. И той беше толкова горд, че е сексуално активен. Така че и аз така.

Разбира се, че съм плейбой и ще продължавам. И с годините ставам все по-закоравял. Аз много обичам жените и смятам, че това е единственият начин мъжът да докаже себе си. 

Вашата жена първо е била ваша фенка, а след това започвате връзка. Сега има ли шанс някоя фенка да ви омае?

Винаги има. Животът е такъв, че нищо не се знае. Въпросът е във възможностите вече. Но аз бих казал само едно:

Ама тя не ще. Вече не бих се оженил за друга. Вече нямам сили. Тя ме търпи. А това е много важно. Тя ме понася с всичките ми щуротии, което е адски важно. И аз съм се предал.

Кажете сега – абсолютният работохолик ще почива ли на празниците?

Аз съм изключителен мързеливец. Това само на вас го признавам. И затова работя. Защото е осъзнат процеса. Аз съм страшно мързелив и затова се спуквам от работа. Но по празниците ще почивам. Ще се съберем с приятелите, с децата…

Ние имаме ритуали, които всяка година правим – събираме се на Коледа вкъщи и цял ден сме заедно, с майките, бабите, децата… Всичко вече сме подготвили. Измислена е цяла схема – кой ще бъде Дядо Коледа, кой ще вземе подаръците, къде ще бъдем на Нова година, на Коледа, на Бъдни вечер…

За Нова година сме в чужбина. Ние и на море ходим в чужбина, в Гърция. Аз съм къпингар и ходим на къмпинг. Даже сега сме си намерили една много хубава каравана, която ще си купим и за Нова година ще си направим подарък. Всяка година за празниците вкъщи украсяваме…

Абе, важното е, че е най-добрата майка. Мен кучета ме яли. Важното е да има кой да ми купи ядене и да ме завие.

Това ли му трябва на един български мъж?

Е, на моята възраст е така. Всеки си има различни приоритети. Като си по-млад, искаш да е с цици, да е по-така, онака, а сега вече… важното е да ми е купила ядене и да не ме гони от вкъщи.

И как се укротява един плейбой?

С постоянство, търпение и разбиране. Двайсетгодишните не стават за нищо. Още са малки. Говорим за след 35 г. и нагоре. Тогава мъжът става мъж и започва да разбира света около себе си. Аз понеже съм с малко забавено развитие и на 44 г. започнах да се чувствам истински. А преди това бях доста инфантилен. Но 

Стъпка по стъпка. Всичките ми гаджета, всичките ми авантюри изтърпя. Изчака ме. Защото тя беше много малка. И толкова беше упорита и последователна в това, че едни ден аз като се огледах и тя пак там. И накрая се предадох.

Защото тя ако ме беше тормозила и поставяла правила, едва ли щяхме да да сме заедно и така мило и любовно да говоря сега за нея и да я обичам. Ние живеем страшно спокойно. И едва ли щеше да стане така ако не се бяхме приели такива, каквито сме. Хората трябва да са истински един с друг. По-добре бъди откровен. Иначе всичко друго е изкуствено, фалшиво.