В това интервю актьорът Калин Сърменов говори откровено за скандала със Сатиричния театър, за семейството си и за славата му на плейбой.
Интервю: Ася Иванова, MissBloom.bg
Докъде стигнаха нещата със Сатиричния театър?
Пълно е с тъпаци. Това добре ли е като отговор?! За съжаление е така. Държавна сигурност пее и танцува, и нищо не може да се направи. В тази държава, ако ние не махнем плужеците, няма да стане. Плужекът трябва да бъде унищожен.
За съжаление, талантливите хора се гърчат, а бездарниците пак имат възможност да дишат.
Т.е. това е една картинка в България, която в близко време ако не се вземат мерки от всички нас, няма да изчезне. Аз поне се опитах. Аз не си пестя епитетите, защото до гуша ми дойде от това нещо.
Има схващане, че в театъра всички очакват, че някой им е длъжен и трябва да им дава пари?
Да, така е. В една поляна ако оставите бурените, те сами ще си растат. Но
ако има едно цвете, вие трябва да се грижите за него, иначе те ще го унищожат.
Вие виждате какво е положението – страшна неграмотност. Виждате какви артисти излизат, виждате филмите, които има, виждате каква бездарност има, виждате какви са преподавателите във ВИТИЗ. Този същият Здравко Митков (б.а. новият директор на Сатиричния театър) е преподавател във ВИТИЗ. Как е възможно това?! Това е човек, който няма никакъв морал, човек, който отдавна е издухан от системата. Той никога нищо не е направил в тази система. И този сипе отрова върху младите хора, които имат нужда от идол и от пример за подражание. Той ли ще им бъде пример за подражание?! Това ли му предлагаме на него?! Един сопол, който не си знае и пола даже… Това е много жалка картина.
Страшно е това, което се случва с децата.
До гуша ми дойде и не мога вече да бъда тактичен и да си мълча. Във времето, когато бях директор на Сатирата, те ми казаха “Не може това предприятие да се издържа само”. Как да не може? За шест месеца аз доказах, че може. Два пъти качих производителността на труда и резултатите. Направих едни маркетингови ходове, които тоя бездарник сега връща назад…
В постановката “Любов по италиански” играете ролята на Марчело Мастрояни – с какво е интригуващ този образ. Разкажете ни повече за пиесата?
Великолепен е текста на Юрий Дачев. Юрий Дачев има една способност, която аз не мога да не я призная – той успява да се ориентира в хилядите страници, да извлече сока от тях, да ги подреди и да направи разказ, който да прилича на основния текст, но в същото време да има свое собствено звучене, което на мен много ми харесва. Беше голямо удоволствие да се срещна с Ванча (Дойчева), с Емануела (Шкодрева) и Снежина (Танковска). Процесът беше много приятен и аз бях много доволен. Но както казва Станиславки “Репетиция моя, любов моя”.
Аз обаче отдавна не харесвам репетициите. За мен те са досадни. Но тук досадният процес беше много забавен.
А с годините започвам все повече да харесвам да работя с жени. Аз съм очарован от последната ми работа с Бина Харалампиева. За първи път от години, в края на репетицията отидох да й стисна ръката и да й благодаря за репетицията. Следващото представление на “Любов по италиански” е на 18 декември в “Сълза исмях”.
Какво е посланието на тази пиеса?
Това е животът, който е толкова многообразен, забързан, че в какафонията забравяме, че сме тленни, че остаряваме, че сме самотни и, че сме слаби. И живеем така ден за ден и в един момент, когато го разбираш, се хващаш за това, което е най-близо до теб и всъщност
любовта е това – ти да понесеш другия с всичките му години, всичките му щуротии и ти да си до него, когато има нужда от теб.
Продължава на страница ii
-200x200.jpg "Жените трябва да спят един час повече от мъжете")
