Телевизионната водеща Наталия Симеонова е сред номинираните за “Жена на годината” на сп. Grazia. По този повод тя даде едно истинско и откровено интервю пред MissBloom.bg, в което говори за добротата, любовта и отношенията между хората.
Интервю: Ася Иванова, MissBloom.bg
Номинирана си за “Жена на годината”. Какво значи за теб тази титла?
Наталия: В мига, в който научих, че съм номинирана за “Жена на годината”, реших да посветя тази номинация на екипа на “Предай нататък”. Защото това предаване е дело на един железен екип от професионалисти, които са редом с мен в битката за всеки един герой.
Ние се отнасяме много емоционално към съдбите на нашите герои.
Опитваме се да променим емоционалната им настройка, да внесем хармония в техния свят и да ги подпомогнем материално, като в повечето случаи тази материална помощ има подплатата на някакъв много сериозен проблем. Като цяло мисля, че самата номинация вече е някакъв вид признание и награда за нас. Благодаря на всички, които са посочили името ми като символ на предаването.
С “Предай нататък” се сблъсквате с историите на много хора. Случвало ли ти се е да се разплачете в ефир?
Наталия: Случвало ми се е. Например, когато един от героите ни, който бе загубил жена си при раждането, беше толкова безсилен и отчаян, че трябва да отглежда децата си без майка и беше толкова бесен на обстоятелствата, при които е загубил съпругата си, че аз не издържах и се разплаках. Но ние никога не акцентираме върху моите сълзи. В това
няма нищо странно – да се разплачеш като чуеш нещо тъжно,
но и не трябва да се превръща в някакъв вид актив или средство за манипулация на хората.
Как се чувстваш, сбъдвайки нечия мечта?
Наталия: Опитваме се да помогнем на хората поне да докоснат мечтите си. Много е вълнуващо, осбено при по-емоционалните герои, които изливат чувствата си и не пестят емоциите. Тогава става една магическа, вълшебна атмосефра. Мисля, че редом с решаването на проблеми, което беше приоритет на първия ни сезон, сега “Предай нататък” се превърна в символ на сбъднатите мечти.
Кога за първи път усети, че искаш да помагаш на хората?
Наталия: Може би за първи път съм усетила такъв порив още в детството си, когато реших, че искам да стана лекар.
Много исках да помагам на хората, да спасявам човешки живот и да лекувам.
И дори бях казала на мама и татко: “Ако не ме приемат медицина, няма да стана лекарка, но със сигурност ще работя в болница – като санитарка или като някакъв помощен персонал “. Но като цяло това е част от характера ми, от настройката ми. Повечето ми приятели знаят, че могат спокойно да ми звъннат в 4 часа сутринта и да разчитат на моето рамо и моята подкрепа. А ако се научим да бъдем толкова добри, колкото сме към близките си, ще направим света едно по-добро място.
Продължава на страница ii
