Майчинството е нещо, което може да донесе в живота ни любов, посока и смисъл.
Въпреки това, днес не са малко жените, които взимат съзнателно решение да нямат деца.
Въпреки това, днес не са малко жените, които взимат съзнателно решение да нямат деца.
Причините са различни, макар че повечето странични хора намират само едно обяснение – “егоизъм”. Ако попитате самите жени обаче, ще чуете и смислени аргументи. Например че майчинството изисква пълно отдаване и готовност да загърбиш всяка своя лична потребност, а това наистина не е за всеки. Както и че светът отдавна не е място, в което всички да получават равен шанс. Замърсяване, болести, бедност срив на образованието и на семейните ценности… Всички тези процеси отнемат желанието на много хора, жени и мъже, да продължават рода си.
Вероятно в момента си представяте досадни роднини, уж загрижени приятелки и дори непознати “доброжелатели”, които ви гледат изпитателно в момента, в който научат, че сте на 45 и нямате деца.
Неоспорим факт е, че семейството и по-специално децата, просто не са приоритет за някои съвременни жени. И не защото кариерата им пречи, въпреки че понякога тя е причина за отлагане на тези неща във времето, а по-често, защото това е техният личен избор. А те самите не искат да чуват коментарите на околните, относно това тяхно решение, още по-малко пък желаят да бъдат разубеждавани.
Ако влизате в този списък, предполагаме, че от такива фрази ви е омръзнало. Ако пък не, но имате такава приятелка, прочетете какво никога да не ѝ казвате по този въпрос:
“С времето ще ти мине.”
Повярвайте ни, ако тя е в края на 30-те си години и досега не е променила решението си, значи по-вероятно няма да го направи. Да, жените менят мнението си непрекъснато, но що се отнася до цвета на стените в спалнята или прическата. Създаването на човешки живот и отговорността към него не влизат в този списък.
“Кой ще се грижи за теб, когато остарееш?”
Каква е гаранцията, че децата на когото и да било ще имат възможност да се грижат за него в старините му?
“Не искаш ли да оставиш някакво наследство?”
Има много начини да оставиш някаква следа от съществуването си на този свят. Предаването на генетичния материал е само един от тях. Пълноценният живот не се определя в това дали някой има или няма деца, а от това, което е важно за самия него. Децата понякога не влизат в тази категория.
“Но раждането е чудото на живота!”
За да оцелее човечеството толкова години, значи раждането не е никакво чудо, а просто нормален процес. “Чудесата” не се случват непрекъснато, самото значение на думата го изключва. А надали който и да било би поставил инцидентните забременявания на непълнолетни момичета в графа “чудо”.
“Никога няма да разбереш какво е истинската любов, докато не поемеш детето си в ръце.”
Това прави ли любовта, която някой изпитва към родителите си, брат си, сестра си и половинката, с която споделя живота си, ненужна и незначителна?
“Децата носят толкова радост в живота ти!”
Дали е така според всяка втора майка, която започва разказите си с: “Не ме разбирайте погрешно, обичам децата си, но…”. Връзката между родител и дете наистина е вълшебна, но тя не е единственото удоволствие от този живот. Удоволствие е и да не ти се налага да ставаш всяка сутрин в 5 и 30, и освен от работа, да си адски изморен от всичко останало, което трябва да свършиш у дома, включително и от грижите за децата.
“Децата променят живота ти.”
Това е безспорен факт. Но тази промяна има много различни аспекти и не всеки тип човек е готов да ги посрещне.
“Ще поискаш дете, когато биологичният ти часовник започне да тиктака.”
Няма гаранция в това. Има жени, при които това никога не се случва, дори след като минат препоръчителната възраст за раждане. Понякога биологичният часовник е просто извинение за жените, които отлагат бебетата във времето, но в крайна сметка знаят, че ги искат.
“Но детето ти ще те обича безусловно!”
“Но детето ти ще те обича безусловно!”
Докато не дойде пубертета и всичко започне да се свежда до пари и интереси, които не включват намесата на родителите му.
“А защо не?”
Работа. Време. Енергия. Пари. Нужда от независимост. Нужно ли е да има конкретна причина?
