Хубав въпрос, нали така? Сигурно и на вас ви се случи покрай социалната изолация да изгледате всичките си любими анимации, че и много, които сте пропуснали във времето.
Оказва се, че това се е случило на много, много хора и е сред домашните трендове, които световната пандемия предизвика.
Всъщност истината за желанието ни да гледаме анимации и да играем игри от детството си като Super Mario, например, може да се обясни научно.
Психолозите твърдят, че в ситуация на стрес мозъкът ни насочва към носталгични мисли, идеи и спомени, които най-често ни връщат в детските години. Те са белязани от сигурността, която ни дават родителите. Фигурата на родителя влиза в ролята на капитана, който управлява нашия живот и по този начин ни носи спокойствие и увереност, че всичко е наред и че той ще се справи с всяко препятствие, изпречило се пред нас.
Ситуацията, в която всички изпаднахме се характеризира с точно обратното – неяснота и усещане за несигурност. Получил индикации за тези емоции, мозъкът се опитва да ни вкара… в едно по-сигурно място.
Така се озоваваме, размечтани за щастливите, безгрижни детски години, пред телевизора, търсейки анимации, които по някакъв начин да ни напомнят за удоволствията от живота и да ни донесат усмивка.
