Поетът, създал стиховете за хората, които истински са опознали любовта.
На днешния ден, 24 януари, отбелязваме 100 години от раждането на българския поет и писател Добри Жотев.
Роден в с. Радуй Добри Александров Димитров, както е истинското му име, пише за любовта, живота и проблемите в обществото и политиката. Той се превръща в наставник и помощник в началото на кариерата на много от българските поети след него – Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Иван Динков и още.
“Почти невъзможно е да гледаш залеза, без да мечтаеш”
И макар и за тях често да се говори, а поезията и прозата на Добри Жотев понякога да се пренебрегва, неговите творби завинаги остават трайна следа върху българската литература. Думите на Жотев провокират нов поглед към обществените проблеми, но и могат да очароват читателя с красивата си романтика и магия
Събрахме няколко негови мисли за живота и любовта, както и стихотворенията му, които всеки трябва да прочете.
7 мъдри мисли на мандарин, които ще внесат хармония в живота ви
“Една любов, в която не съществува приятелство, е подозрителна. Приятелството укрепва любовта. Приятелството, обогатено с любовта, постига недостижими неща. А от любовта остава приятелството. Има нещо подозрително в усещането на този човек, който смята, че любовта може да развали приятелството.”
“На любовта кажете кога, къде и как да люби и няма тя да е любов.”
“Аз минах много пътища по тая пръст. Научих много мъдрости. Но досега не съм открил ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост от мъдростта да бъдем нежни!”
“Не знам нищо по-добро от добротата, колкото и зле да се котира в живота.”
Раздяла
Как се случи това, не разбрахме.
Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.
Как се случи това, не разбрахме.
Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.
Реплика
— Обичам те! Обичам те! Обичам те!
— Не ми го казвай! Не, не ми го казвай!
„Обичам те“ — са казвали живелите
и след три века също ще го казват.
„Обичам те“ — от толкоз много казване
е вече само дума,
една и съща дума.
— И слънцето изгрява все от изток,
и все в един и същи път върви,
и все едно и също е,
но винаги е ново,
но винаги е хубаво,
но винаги е истинско.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Сила
– Ти в душата ми вече не си.
Не търси за милувка лицето!
Не търси!
– Аз не търся, търсят ръцете!
– Да, разбирам как много боли.
Но недей, не моли празнотата!
Не моли!
– Аз не моля, молят устата.
– И не чакай със жадни очи!
И не питай за мене, не питай!
Не плачи!
– Аз ли плача? Плачат очите.
Нежност
Нощта прегърна тишината и заспа.
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.
Помилвай ме!
Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.
Сбогуваме се с Петър Караангов с някои от най-добрите му творби
