Великият ден на възкресението, ден, свързан с вярата, Божието присъствие и сила.
Символите на този празник са агнето и червеното яйце. Агнето е изкуплението чрез смъртта , яйцето е новото раждане, а червения цвят е пролятата кръв, която пречиства безверието… Паметта на историята ни свързва с този значим момент и предаваме това знание чрез символните ритуали, с които празнуваме този ден, ден предшестван от страстната седмица.
Нека да излезем с уважение от библейското предание и погледнем какво се случва в ежедневната ни човешка опитност. Виждаме пак “страстни” дни, но на политически игри, които се превръщат в една театрална сцена. И тази трагико-комедия ни се представя за пореден път в съвременната ни история. Публиката е “обезкървавена” , не чувства нищо, безверието и липсата на оптимизъм за утрешния ден са взели превес. Протестиращото действие на хората е израз на липсите, скъсване на хармоничната връзка със себе си. Къде е Вярата… Защо забравихме, че сме Божии чеда и силата на Бог живее в нас, кога ще успеем да намерим безусловната любов и да използваме материята за градивни цели? Сякаш това питане остава извън мирогледа на хората, живем в тъмнина и разрушение.
“Изкупителните жертви” на тази неудовлетвореност и разрушение се увеличават.
Чуваме за поредния самоубийствен акт и се питаме: Господи какво става с тези хора, на къде върви този свят?
А управляващите, които трябва да бъдат “съградители на здравото” са любители на психичния и духовен разпад.
А управляващите, които трябва да бъдат “съградители на здравото” са любители на психичния и духовен разпад.
Това заразно зло е в действие… В наскоро състоялата се “тайна сутрешна закуска” се разбра, че човешкото развитие върви в обратна посока, претърпяваме масов регрес – свързваме се с примитивната потребност и ниска емоционална интелигентност. Неслучайно това, което дава тайния разговор се казва сересе. Самото съкращение подсказва, че някой ще бъде омазан, около него ще мирише, ще бъде превърнат в една “фекална сойност”. Управлението се превръща в “нужник” и мощно самозабравило се его. Дори в даден миг Егото се помислило за Господ. Някои го окичват със значки на “шеф”, “началник” и този някой се превръща в лице на една държава и един народ…
И хората нуждаещи се от вяра, последвали водач, след водач, след водач… И така желанието им за любов се замести от нуждата за контрол и материална зависимост. За това слушаме за нуждите от акане, пишкане и секс на поредните водачи… Колко ли “кръв” трябва да се лее, за да се плати цената на това изгубване?
Днешната сила създава грехове, а не ги изчиства, за да създаде нова форма на чистоплътно управление. Илюзията се ползва като заслепение, но страха и болката остават. Всеки миг е възможност за проглеждане. Всеки миг Духа в нас може да проговори и да предизвика промяна в избора.
Но духът на традицията е друг. Истинността и вярата съществуват. Бог е в нас и навсякъде около нас. Нека с отворени сърца се потопим в същността на Великден и за миг влезем в истинската хармонична реалност. Нека боядисаме повече червени яйца, символ на здраве и вяра в новото Христово раждане.
Магдалена Ангелова
