Усещам пълнота между духа и ума, улавям бягство на мислите към пъстри спомени наситени с уют, топлина, липси, възможности, подреденост и хаос…
Образ, който съществото ми припознава като свое място – храм на моята душа……
В този момент аз съм в следването на ежедневните си задачи, но зад видимото действие се крие този вътрешен диалог със спомена, който, скрит зад динамиката на деня, ми дава заряд и сила, безценни за мен…..
И това е Индия.
Наскоро се докоснах до това мистично място, страна на бедност и богатство, древна мъдрост и вяра в много богове.
Отдавна желаех да отида в Индия. Щастлива съм, че се потопих в случващото се там. За мен е терапия всяко пътешествие, независимо в кое кътче на земята се намирам. Толкова обичам да пътувам, да се докосвам до непознатото, да храня сетивата си със света, че ме боли физически при мисълта да не го правя.
За миг оставям изискванията на деня, за да вляза в своето желание за уединение – живия спомен за Индия.
Виждам цветни пухкави килими от боклук да застилат голяма част от земята и множество деца да тичат по него с пръчки в ръка, търсейки нещо жизнено важно за тях. Усмивка и радост цари по лицата им. Оживлението нараства, когато някое от тях намира, вплетено в този килим, нещо наподобяващо храна, за да го вкуси с такава наслада все едно е захарен памук.
Окото ти хваща еднотипна, дълга, стигаща до безкрай верига на “футуристични” жилища, за които сякаш е естествено да нямат стена или покрив. На фона на тази сивота излизат от тях хора, облечени в шарени дрехи, с излъчване преливащо като цветна дъга. Превръщаш се в онемял свидетел на това странно за теб видение и се чудиш истина ли е това…..Реална ли е тази реалност…
Разбираш, че европейският ти ум има нужда от време, за да интегрира и преработи тази форма на живот, която е новост за теб. Изненадите те следват всеки миг, разминаваш се с хора, облечени или по-скоро увити в зебло, други живеят в картонени къщи разположени до идеално гладък асфалтов път(такива ние нямаме тук), по който се движат нови, лъскави скъпи автомобили.
Уличното движение е хаотичен ред. Пътят е с маркировка за две платна, а индийците се движат в пет,виждаш едновременно коли, рикши, колелета, мотори, крави, крачещи хора…Еднаквото за всички е песента от клаксони,която говори “Внимание, ще те задминавам”.
Докато очите ти се чудят и радват на този различен свят, улавяш, че носът ти разпознава “сладникавия” аромат на Индия, който е смес от фекалии, боклук , подправки и гранясало олио. Уличните, открити кръчмета, в които готвят с боси, мръсни крачета върху опънат на земята вестник, овалващи зеленчуците в различни подправки, символ на аюрведа, се опитват да те примамят. Но, престрашиш ли се, успееш ли да избягаш от клишето на ума, ще вкусиш вкусна, пикантна храна.
Вярата им, почитта към множество богове, храмовете, символ на религията превръщат Индия в едно божествено място. Място наситено с лечебни мантри, йога практики, медитации, аюрведа, страна, предаваща знание за древната хармонична мъдрост. Имат прекрасни ритуали за благодарност към боговете, за посрещане на слънцето, за безусловната любов и светлината. Знание, даващо сигурност и вяра извън материалната зависимост и вечно контролиращия ум.
Да усетиш величието на Хималаи и да се докоснеш до енергията на река Ганг, до красотата на Тадж Махал, до бита на масовия индиец – всичко това е голямо предизвикателство и безценен опит.
Индия те провокира да излезеш извън рамките на Егото, да надскочиш ограниченията на ума за привързаност към лукс и материална стойност. Опит, който те кара да мислиш за това, което имаш, а не за това, което нямаш. Разгръщаш Благодарността към това, което ти се случва, защото оцеляваш.
Разбираш, че може да живееш леко и с малко, да се радваш на утрешния ден с молитва, посрещаща слънцето. Тяхното мъдро знание те учи как да приемаш трудностите, да смениш нагласата си за смъртта, да развиеш разбиране към бялото и черното като части, съставляващи цялото на живота. Приемането е ежедневна грижа за индийците, както и предаването на ритуали още от ранна детска възраст. Превръщаш се в свидетел на тези ежедневни моменти, които са забравени в европейската ни култура.
Използвах това пътешествие, за да се обърна към душата си, да насоча енергията в свещеното си сърце, за да позная себе си в нивата които съм пропуснала до сега.
Индия е магия, която ме провокира да се радвам като дете на всеки автентичен миг свободно, без очакване за дадено преживяване. Това е част от вълшебството на Индия, една реализирана мечта.
