Разбрах, че вече няма да съм само Аз…
Мама каза, че ще има бебе и то ще ми бъде брат или сестра…
Всички много се радват, а аз усетих страх…
Разбрах, че ще деля обичта на мама и татко с някой, когото дори не съм пожелал…
Гневя се и ставам малко лош, защото, как да кажа , че не искам някой, когото другите много чакат и само за него говорят…
Аз лош ли съм, че ще имам заместник…
Какво не й давам на мама, че си направи друго бебе…
Мисли, разхождащи ни във вътрешния, неизказан свят на детето, което се среща с идеята за появата на бъдещото бебе.
Появата на по-малкото братче или сестриче в семейството е свързано със силни и често объркващи за по-голямото дете чувства. Това е моментът, в който то за първи път открива, че може да има конкурент, който да има владение над тялото и вниманието на мама. Когато разбира, че няма да е единствено, съвсем естествено идва ревността и всички, свързани с нея негативни емоции като гняв и агресия към новия обект на майчината любов.
Тези чувства объркват детето, което знае, че мама и татко чакат с нетърпение новия член на семейството, а то самото се страхува, че ще бъде заменено. Пита се без думи: Какво направих, аз лош ли съм, защо не съм единствено достатъчен на мама…. Така идва тревогата, че някой ще узнае за вътрешните им желания да премахнат конкурента.
Често родителите въодушевени за бебето, започват да говорят много за него и да подготвят реалноста за неговата поява.
И така другото дете се чувства изгубено и неговите фантазии, че ще е изместено сякаш стават реалност.
Дори родителите повтарят на по-голямото, че трябва да се грижи за бебето, очаква се от него изведнъж да порастне повече, за да помага.
Това е стрес и на детето му трябва адаптиране в новата ситуация, за да приеме случващото се. Нужно му е време да разбере, че ще продължава да бъде обичано. И докато това се случва, децата могат да проявят защитни механизми, които са израз на тревога, страх , агресия, обида…. Може да се наблюдава изненадваща свръх обич, често говорене и грижа към бебето, сякаш по-голямото дете иска да измести майка си в присъствието до него. Това е желание за контрол, стремеж да се държи конкурента под око, за да не се изпусне нещо, което да го постави в несигурност. Тази реакция също може да се разглежда и като търсене на повече внимание и обич от страна на майката: “Виж ме, мамо, колко съм добър и се грижа, нали това искаш от мен, обичай ме и бъди с мен както преди!”
С появата на новороденото конфигурацията на родителското внимание се променя и това се изживява болезнено от всяка кака или батко, независимо на колко години му се случва това.
Дори при много голяма разлика от близо десет години, децата преживяват “преразпределението” на майчината обич с различни противоречиви реакции.
Може да се наблюдава спад на успеха в училище, да саботират родителските правила, да започнат да се държат незряло, да провокират конфликт и всичко с цел да привлекат внимание, да върнат “погледа въру себе си”. Те през призмата на опита могат по-умело да прикриват чувствата си, но един чувствителен и обърнат към детето родител ще улови маскираната ревност в поведението им.
Ревността е нещо естествено и е част от емоционалния поток.
Всеки един от нас е изпитвал това чувство още от детството си. Не бива да се страхуваме от появата й. Когато обичаме, ние ценим и пазим любовта на другия за себе си. Харесва ни когато някой ни обгръща с любов и внимание, нормално е да страдаме когато я губим или по-някаква причина намалее. Това е естествен процес на “психичен траур” по загубеното.
Децата също преживяват по-свой начин тези моменти Те са много сетивни и улавят всяка ваша емоция, скрито чувство и страх. Откривайки в поведението на детето агресивна, ревностна проява не се плашете от нея, защото така ще засилите тревогата у него, че си позволява да я изпитва.
В този момент детето психически е атакува от чувството за вина ,че ревнува от малкото бебе, но и страда по загубата на “цялото внимание на любимия родител”. Това е психичен конфликт и детето ще трябва да се научи да се справя.
В продължението на темата следващата седмица, Магдалена ще съветва как да разпознаем тревожните сигнали и как да помогнем на по-голямото дете да овладее чувството на ревност и страх.
