Големите промени в тялото и в съзнанието ни се случват на етапи от по 7 години, твърди науката.
Всички сме чували и използваме израза за “първите седем” и колко важни са те за развитието на детето. Действително периодът от раждането до навършването на седем години е ключов и това, което детето формира като емоционалност, социални умения, доверие и навици е в много голяма степен необратимо.
Но интересното е, че и след тази възраст ние еволюираме значително на всеки седем години. Толкова време е нужно за пълната подмяна на всички клетки в тялото ни с нови – за това на седем години се случват и най-значителните и видими физически промени.Умът и душата ни също се развиват в седемгодишни цикли, и така до самия край на живота ни. Разбира се, човек преживява своята личностна промяна малко по малко всеки ден и може да забележи големи промени в себе си и извън тези седемгодишни стъпки. Но общата тенденция е физическите и духовните ни трансформации да се случват най-дълбоко и най-видимо през тези периоди от време.
0-7 години
Първите седем години от всеки един нов живот са основата, върху която всичко останало се гради след това.
Със самото си раждане новият човек има своя уникален потенциал на интелекта, физическото си развитие и някои качества на характера. Но съзнанието е нещо, което добиваме от срещата между своята индивидуалност със заобикалящата среда, а езикът и абстрактните идеи са важни инструменти за това.
В първите години от живота си ние на първо време сме ръководени от инстинктите и първичните си нужди – глад, жажда, нужда от обич и закрила; постепенно към това се добавя болката от сблъсъка с външния свят и започва нашата адаптация и личностното ни изграждане.
Римокатолическата църква е казвала, че ако могат да въздействат на едно дете в първите седем години, ще имат влияние върху него през целия му живот. Наполеон също е обичал да казва, че накъдето огънеш филиза, на там ще расте дръвчето. Има много доказателства за това, че наученото през първите седем е необратимо. Например такива са случаите на изгубени деца, които са отгледани от диви животни – дори и най-добрите психолози и възпитатели след това не могат да изкоренят поведенческите модели, които детето е възприело в дивия свят.
През първите седем ние се научаваме да казваме “аз” и да знаем какво означава. В този процес, изключително важен е езикът. Той е като мощен компютър вътре в нас и с “включването си” се превръща в най-важния ни инструмент за това да можем да изградим самосъзнание.
Но не бива да се заобикаля още един факт – това колко е важна тази първа фаза за емоционалното развитие на човека. Малкото дете е изцяло зависимо от другите за задоволяване на своите нужди. То получава от майка си храна, грижа, закрила. Затова и всеки път, когато усети отдалечаването й, в него се зараждат много силни чувства на страх и на гняв. Изоставянето или загубата на родител по друга причина оставя много тежка емоционална и психолоческа следа, ако се случи през първите седем години.
7-14 години
Във втората фаза на живота този процес на самоосъзнаване продължава, детето укрепва и физически. Знак за неговото преминаване в нова фаза е загубата на млечните зъби и поникването на постоянните. Задълбочава се познанието на детето за него самото – то все по-лесно разпознава и назовава собствените си емоции и може да изразява идеите си. Тази фаза е много важна за изграждането на чувство за справедливост и на социална отговорност, както и за умението да бъдем част от социална група.
Много от хората именно в тези години дават индикация как ще се развиват професионално в бъдеще.
14-21 години
Това са години на бурна мисловна и емоционална вътрешна експанзия. Човек е силно обърнат към себе си и анализира емоциите, реакциите, нуждите и възможностите си. Младият човек е максимално възприемчив към изкуството. В тази фаза се доразвиват финият слух и способността да различаваме най-фините нюанси на цветовете, затова всеки досег с музиката и с визуалните изкуства е незаменим.
Интересът към секса става изключително силен. Паралелно с това се засилва импулсът към независимост и човек започва постепенно да се отделя от влиянието на родителите си.
В този период се оформя идеята за мястото и целите ни в живота. Сетивата ни са отворени към духовните учения и към опитите да се обясни невидимото. Тъй като емоционалното ни развитие все още не е достигнало пълна зрялост, много често връзките, започнати в тази фаза, на по-късен етап от живота ни се разпадат. В това число влизат и ранните бракове.
21-28 години
Това е периодът в който психически и емоционално ние се превръщаме във възрастни. Много от хората могат да намерят партньор за цял живот, както и да поставят основите на кариера. Това е фазата, в която осъзнато се устремяваме към нещата, които ще ни донесат удовлетворение и респект.
В тази фаза, хората се изправят очи в очи с травмите, които са останали от детството и е решаващо как ще отработят тези ситуации и дали ще успеят да достигнат катарзис и да израснат емоционално. Това е провокирано от проблемите, които всеки от нас среща в сериозните си връзки и в брака. Обикновено тези проблеми отразяват именно белезите, които детството е оставило у нас. Те влияят и на начина, по който се справяме с предизвикателствата на живота, а именно в периода 21-28 човек добива самостоятелност и започва да се сблъсква с истинските проблеми на възрастните.
Ако не успеем сега да се справим с травмите си, на по-следващ етап от живота ни те могат да нанесат много по-сериозни поражения.
28-35 години
Това е времето, в което креативните процеси в нас текат най-активно. Много от великите изследователи са били най-продуктивни и са правили най-значимите си открития точно във възрастта между 28 и 35. Доказано е и научно, че асоциативните центрове в мозъка достигат своя пик на работа около 35-годишна възраст.
Интересно е и че много велики духовни лидери са достигнали своето просветление около тази възраст – а Исус и Буда са едни от най-ярките примери за това. Хората, които имат интерес към определено духовно учение, също са най-възприемчиви и отворени към влиянието му някъде около навършването на 35. Човек добива ясно съзнание за емоционалните и духовните влияния, които са го направили това, което е.
35-42 години
След относителната стабилност на предишната фаза, на 35 години човек отново навлиза в период на търсене.
Обзема ни желание да споделим и предадем опита, който сме натрупали и научените уроци. Между 35 и 42 години, много хора, които са успели да натрупат богатство, започват да подкрепят образователни каузи, да даряват пари за откриването на нови библиотеки и да спонсорират различни художествени проекти.
В същото време човек прави една сериозна равносметка на средата си – дали кариерата му дава чувството, че истински е реализирал своя потенциал? Позволяват ли му приятелите наистина да бъде себе си? Вдъхновяват ли го? Случва се да преразгледа коренно навиците си, да скъса стари връзки и да започне да се движи в напълно нова среда. При всяко положение, през тези седем години човек става изключително критичен към средата си, гледа хората в живота си под лупа и е подготвен да сложи край на всичко, което не го удовлетворява.
42-49 години
Тази фаза е свързана с още по-дълбоко желание да поемем в нова посока. Човек синтезира и премисля целия си натрупан опит до момента, за да извлече поуката, да пренареди вътрешния си свят и ценностите си и да направи завой.
Много хора на тази възраст са измъчвани от усещането, че са преминали пика на живота си и от този момент започват да се състезават с времето. Това се отразява и на решенията им. Типични за тази възраст са разводите, смяната на кариерата и дори цялостно преобръщане на идеалите и на начина на живот. Жените, но също и мъжете, на тази възраст започват да чувстват, че полека лека губят своята привлекателност. Самочувствието може да започне сериозно да страда. Появяват се опити, понякога комични, да се задържи младостта на всяка цена с различни козметични процедури.
Но това е и възрастта, в която най-после сме достатъчно зрели да изпитаме истинската и безусловна любов. Ако човек не е способен да я изживее, то най-вероятно причината е, че има нерешени проблеми от предишните фази на живота си – най-вече тази, в която е трябвало да се справи с комплексите от ранното детство.
49-56 години
Това са годините, в които идват големи физиологични промени. Тялото ни осезаемо започва да губи своята сила. Този спад във физическите възможности и енергия кара човек все повече да се затваря в духовния си свят. Всеки емоционален и психологичен проблем, с който се сблъскваме, се раздува до по-големи пропорции и човек го приема по-драматично. Това важи както за работата, така и за брака и взаимоотношенията с близките. Налага се да се научим да живеем по нов начин със самите себе си, както и с промененото си тяло. Ставаме склонни към резки смени в настроенията и към депресии.
Правим поредната равносметка на живота си. Дали сме били щастливи досега? Били ли сме самите себе си и постигнали ли сме духовните си цели? Ако човек не е успял да се реализира, много тежко го понася в годините от 49 до 56 и може да изпадне в тежка депресия.
56-63 години
Отново идва фаза, в която имаме шанс да се радваме на вътрешен мир. Тези години са белязани от приемането. Способни сме да приемем това къде се намираме и какво сме успели да постигнем до момента, и да живеем в мир с тази мисъл.
Густав Юнг и Ницше имат цяла теория за тази фаза от живота. Те я наричат индивидуация. Основата на този процес се заражда още в края на 40-те, но той протича най-бурно именно след 56 години. Човек осъзнава много ясно, че социалната среда, нормите, очакванията, възпитанието и комбинацията от всички други културни и семейни фактори формира една външна обвивка, а под нея се крие истинското ни аз. На преден план излиза въпросът: “Кой съм аз?”
Отговорът на този въпрос ни трансформира изцяло. Като змия, която разкъсва мъртвата си кожа, човекът на 60 години иска да изчисти от себе си всичко, което обществото му е натрапило, да остави едно чисто аз, да заживее истински и пълнокръвно и да се води само от вътрешния си глас. Този процес може да бъде болезнен и трябва да сме готови да приемем това, което изплува от подсъзнанието ни.
63-70 години
На тази възраст вече сме готови да разберем истински хората в живота си и да ги приемем такива, каквито са. Наясно сме с различията между хората и сме добили способността да виждаме повече добрите им черти, отколкото негативните.
Човек е с нагласата да живее простичко. Той изхвърля всичко ненужно и иска спокойно да се наслаждава на есенцията, на най-важното и най-смисленото от целия си житейски опит до момента. Понякога се чувства изгубен. Навикът да живее според външните норми го е напуснал и докато намери “компаса” вътре в себе си, има моменти на лутане. Даваме си сметка, че много повече неща зависят от самите нас, отколкото сме осъзнавали. Все по-малко се интересуваме какво мислят другите и с лекота взимаме решения, съобразявайки се само със себе си. Това кара много хора с по-възрастни близки да говорят за “старчески егоизъм”.
Това е и възрастта, в която духът ни започва постепенно да се подготвя за смъртта.
По естествен път хората, вкопчени до този момент в живота си, сега започват с по-голяма лекота да приемат мисълта за предстоящото напускане на този свят. Много възрастни хора се заемат да разпределят наследството си и дори да дават напътствия за това как да премине погребението им. Правят го толкова естествено, че това може да е смущаващо за един млад човек. Но това примирение с факта, че всичко е тленно, е най-нормалното развитие на живота в тази фаза.
70-77 години
В тази възраст е особено забележителна събраната мъдрост у възрастния човек. С лекота той обобщава опита си и с удоволствие го споделя. Способен е да изпитва безгранична и безусловна любов, без да съди и да критикува – единствено с благодарност за близките, които има щастието да бъдат в живота му. Позната ви е фразата, че бабите и дядовците обичат и глезят децата много повече от майката и бащата. Това не е далече от истината. Възрастният човек е на такова ниво в духовното си израстване, че обича и дарява любовта си по изключително чист и неусложнен, всеотдаен начин.
Разбира се, има случаи, когато личността достига такова духовно съзряване още в някоя от по-ранните фази на живота си, но като правило това се случва най-осезаемо след 70 години.
77-84 години и след това
През последните три периода, човек е формирал едно ново аз. На базата на целия си опит, той е отсял за себе си СМИСЪЛА. Видял е своя живот като продължение на своите предци, на семейните традиции и на споделените ценности, взел е своите уроци, благодарен е за любовта, която е изживял и преценява колко от това е успял да предаде на тези след себе си. Какво е оставил на света, от който вече си отива.
Идеята за смъртта понякога е много страшна. Други казват, че не се страхуват от нея. В дългия си живот те вече са преминали през толкова значими физически и духовни трансформации, че са приели идеята за вечната промяна. Нищо не е вечно, но и всеки край е едно ново начало. Тази мисъл дава успокоение на духа, а също и силата да повярваме, че физическата смърт не е нищо повече от една поредна трансформация.
Как да разберете дали някой ви лъже
Какво издава почеркът ви за вас?
