“За да получиш, първо трябва да дадеш!” – това е основен закон на общуването и социално придобит инстинкт. Mного хора обаче биха възразили, че става дума за откровена манипулация.
Малки жестове, като да запомниш нечие име или да направиш искрен комплимент, задължават събеседника да ви даде нещо в замяна. Когато получиш подарък, се чувстваш длъжен да отвърнеш със същото. Когато ти засвидетелстват симпатия и приемане, вероятността да се съгласиш с другия и на свой ред да му дадеш това, което иска е голяма. Манипулират ли ни в тези случаи?
Какво е манипулацията? Отговор на този въпрос получихме от Ангел Лазаров – основател на Институт по НЛП в България.
„Всичко е манипулация – всеки човек иска да получи нещо от друг човек и прави разни неща заради това. Думичката манипулация има негативна конотация в нашия език. Проблемът с манипулацията е, че повечето хора го правят, без да осъзнават какво правят. Всичко започва още в детството – манипулираме чрез чувството за вина, чрез страховете на хората, като вменяваме на някой, че ни е длъжен и т.н.
Има много видове манипулация. Най-честата е между мъжа и жената. Същото е и в бизнеса и отношенията между шеф и подчинен, между колеги. В тези отношения комплексът, че някой ни е длъжен, е широко разпространен и се използва за манипулация. Но често не осъзнаваме, че го правим. Това е начин на поведение, който сме усвоили като деца, а като възрастни продължаваме да го прилагаме. Също така често без да разбираме пренасяме модели на поведение от една сфера в друга. Например от бизнес отношенията в личния живот. “
НЛП ДАВА ИДЕЯТА ЗА ОСЪЗНАВАНЕ И ОТГОВОРНОСТ – хората започват да разбират своите модели на поведение и какво точно правят. И следователно получават избор – или да поемат отговорност за своите действия, или да спрат. И тук идва един основен въпрос: Дали хората, които манипулират, без да осъзнават, в момента, в който осъзнаят какво правят, ще искат да продължават да го правят? Ангел Лазаров отговаря: „Благодарение на НЛП, хората осъзнават, че имат избор и поемат отговорност за това, което правят. Първо преценяват какво искат. А второ – от кого зависи това нещо, което искат, кой може да им го даде.“
Ако не преценим добре, може да се окаже, че очакваме /често, без да кажем дори/ нещо от някой, който не може да ни го даде. Ето как жената иска нещо от мъжа си, без да осъзнава, че той не е способен на това. Служителят иска нещо от шефа си, без да разбира, че не той е човекът, от когото зависи.
За да получаваме нещата, които искаме, трябва да следваме няколко прости стъпки. За всяка от тях в НЛП има разработени техники. Те са:
Първо – да сме наясно какво искаме.
Второ – да сме наясно от кого зависи това.
Трето – какво е важно за човека, от когото искаме нещо.
Четвърто – да дадем на човека това, което е важно за него. Условието да получим, е да дадем.
Разликата между този вид общуване и грубата манипулация е в осъзнатото поемане на отговорност за ИЗХОДА ОТ КОМУНИКАЦИЯТА, който може да бъде няколко вида:
#1. „ПЕЧЕЛЯ – ГУБИШ“ е доста разпространен модел, макар че не обичаме подобни хора – те са по-силни и тъпчат останалите, за да печелят.
#2. „ГУБЯ – ПЕЧЕЛИШ“ е интересен. При него „жертвата“ получава илюзорна представа, че държи контрола. Това е типична манипулация: правейки се на жертви, всъщност да сме печеливши, без да изглеждаме такива. При него се използва чувството за вина и много често се прави неосъзнато.
#3. „ГУБЯ – ГУБИШ“ е модел, който много добре е олицетворен от поговорката „На мен може да не ми е добре, но и на Вуте да му е зле.“ Хората често попадат и в такива ситуации. В личния живот на всеки му се е случвало интимният му партньор да каже: „Ако не направиш еди-какво-си, аз те напускам.“ Ако го направите, губите, защото правите нежелан компромис. Ако не го направите, пак губите.
#4. „ПЕЧЕЛЯ – ПЕЧЕЛИШ“. За да имаме такъв изход, трябва да разберем какво е важно за другия човек, конкретно за него, и да се опитаме да му го дадем. Тогава този човек с удоволствие прави това, което ние искаме от него. При този модел печелят и двете страни. Това е красив модел на общуване, при който всички са доволни и вървят заедно напред. Отговорността за това е наша.
Има случаи, в които се налага ОТКРОВЕНО ДА МАНИПУЛИРАМЕ СИТУАЦИЯТА и за да бъде изхода от нея ПЕЧЕЛЯ-ПЕЧЕЛИШ, човек трябва: първо да осъзнава какво прави, после да разбира от какво да се откаже, когато това не е добре за другите и не на последно място да поеме отговорност за това. Такива ситуации са например, когато срещу човек е използвана агресия, а той трябва да се защити. Или спешни ситуации, в които се налага отговорното и осъзнато манипулиране на човек, с цел да му бъде помогнато. В терапевтичен контекст, поемайки отговорност, манипулацията също е често използвана. Терапевтът трябва да направи така, че проблемът да излезе от самия клиент/пациент. Т.е. той трябва да го накара да го осъзнае. А това често се случва чрез манипулация.
На финала на разговора си с Ангел Лазаров му зададохме въпроса: Какво е манипулацията всъщност?
„Според разпространеното схващане, това е начин да накараш другия да направи това, което е добре за теб, без да мислиш дали то е добре за него? Винаги трябва да проверяваме какво ще се случи и какви ще са резултатите от нашите действия. Какво ще стане след като постигнем целта си – и за нас, и за другия човек. Лесно е да излъжеш някого, но той много бързо разбира и се разочарова от манипулатора. Важното тук е да поемем отговорност за нашите действия и за изхода от комуникацията, която планираме, за да бъде той от типа ПЕЧЕЛЯ-ПЕЧЕЛИШ и всички да са доволни.“
