Мода : #BringTheBloggers25 СЕПТЕМВРИ 2021

Къде свършва котаракът Румен и къде започва Наталия Атанасова?

Интервю с жената зад най-известния профил на котка у нас

Къде свършва котаракът Румен и къде започва Наталия Атанасова?

Когато чувството за хумор е в кръвта ти, успяваш да създадеш сензация и без да се стремиш да го направиш.

Такава е накратко историята на Наталия Атанасова, която по-голямата част от нас познаваме като стопанката на един от най-известните домашни любимци у нас – котаракът Румен.

Профилът във Facebook на Британската късокосместа с тежък характер, както Наталия описва домашния си любимец, днес има 53 хиляди последователи, но в началото си той е бил създаден съвсем случайно. Като всеки стопанин на котка, Наталия снима домашния си любимец и споделя кадрите му онлайн, но добавя от себе си и доза хумор с неочакван правопис в текста към снимките. Малко по-късно Румен е вече сензация, почитателите му растат скорострелно, той става автор на блог и две книги, а ликът му краси множество забавни картички, чаши, чанти и какво ли още не.

Къде свършва котаракът Румен и къде започва Наталия Атанасова?

Вече той си има и другарче, Златим, а Наталия заслужено ни привлече вниманието, затова и я поканихме на новото издание на #BringTheBloggers. То ще се проведе на 2 октомври в един по-нестандартен формат, за който скоро ще ви разкажем повече. 

На Bring The Bloggers vol.8 ще чуем историите на някои от най-добрите инфлуенсъри у нас, без филтър

Дотогава се допитваме до Наталия за нейните задкулисни истории от един от любимите ни профили във Facebook. Вижте какво ни сподели тя:

Кой е най-големият ти източник на вдъхновение?

Тихата баналност на ежедневието, която може и да те провеси на полилея с краката нагоре с едно движение.

Смяташ ли себе си за инфлуесър или оставяш тази задача на Румен?

Не се смятам за такъв. А и, честно казано, предпочитам да оставя на Румен това бреме. Знанието, че хората се влияят от това, което аз лично правя, пиша, публикувам и прочие би ми тежало. Отговорна е работата на инфлуенсъра. За тая работа трябва самият ти да си светъл пример за околните. Аз собствено не бих се наела с това.

По-голямата част от аудиторията ти е във Facebook, а много вече го смятат за нетипичната инфлуенсърска платформа. Имаш ли планове да преместиш забавните снимки на Румен на ново поле?

Това твърдение съм го чувала и по по-груб начин формулирано, а именно, че Фейсбук е място за стари хора. Звучи ужасно! Всъщност обаче популярността на Румен се дължи не толкова на забавните снимки. Той самият е изразителен визуално, колкото тапицирана табуретка. По-скоро хората идват на страницата му заради текстовете, а и за да напишат нещо самите те и да влязат в диалог с останалите. Заформи се нещо като клуб по интереси с уклон към смехотерапия. Не съм сигурна, че в друга платформа това би било възможно в такава степен. Румен има профил и в Инстаграм, но не го поддържам от около две години. Скучно ми е там. Възможно е и просто аз да не съм оценила напълно възможностите на платформата. Ако това е така, надявам се след участието ми във вашето събитие, това да се промени.
Но има и друго – в Инстаграм публикациите обикновено са и на английски поради типа публика, а в текстовете на Румен има много игра на думи. Опитайте се да преведете “би мо мяуката“ или “варви под ягодите“ на английски и ще ме разберете. Труднопреводим е Румен, за съжаление.

Първо условие за създаването на успешен профил в социалните мрежи е да открием нещо, което да ни отличава. Често инфлуенсърите избират да добавят едно и също начало или край на всеки пост. Ти обаче си си създала цяла нова форма на изразяване. Това умело вмъкнат ход ли е, или се случи естествено в твоя случай?

Искам да уточня, че в началото на това, което се случи с котката ми, аз понятие си нямах докъде ще се стигне и какво се забърквам. След шест месеца започна да ми става ясно, но тогава вече беше твърде късно да вмъквам тепърва умели ходове, защото нещата вече бяха станали популярни такива, каквито са – със собствена интерпретация на тема правопис. Единственото, което с времето промених е, че започнах да слагам все пак някакви препинателни знаци, за да може текстът да се чете по-лесно. В началото нямаше.
Не е мислено като стратегия. Даже изобщо не е мислено. Стана съвсем случайно. Взех си котка, качих няколко нейни снимки в профила си във Фейсбук, приятелите ми казаха, че е яка и да ѝ направя отделен профил и така.

Съветваш ли други инфлуенсъри да открият свой собствен език – буквално или преносно казано?

Не се считам за специалист по темата, но мисля, че за да си интересен на хората, трябва да бръкнеш доста дълбоко в себе си, да им покажеш какво има там и да ги оставиш да преценят дали то им импонира, или не. Голяма доза смелост и искреност са нужни за това, но и чувство за мярка. Не е ок да заливаш непознати с душевната си баластра, все пак. И това е, което дава собствен облик на нещата. Езикът е част от идентичността. По-важен е въпросът какво правим с него.

Признай си, случва ли се, без да искаш, да превключваш на правописа на Румен и имаш ли забавни истории в този ред на мисли?

Господи, идея си нямате! Случвало ми се е да гугълвам как се пише “септенври“ или “септември“. Случвало ми се е в банка да напиша на бланката “верно сас оргиналат“ Ас, дето сам жена сас вишо образовамие! Магистар!!!
Друг проблем е и с почерка. След всички автографи, които съм дала от негово име, не съм сигурна, че си спомням какъв точно беше оригиналният ми почерк. Неговият е като на първокласник с дислексия, но не прави много добро впечатление при попълване на документи, например.

Къде свършва котаракът Румен и къде започва Наталия Атанасова?

А колко часове на ден отделяш за това начинание и каква част от него е заета със създаването на публикациите и работата върху продуктите на сайта заедно с художниците?

Относно публикациите – различно е. От две минути до два часа. В зависимост колко имам да казвам. Има дни, в които съм по-многословна. Има други, в които просто не ми идват точните думи и се бавя. Обикновено пиша сутрин преди работа, докато си пия кафето и това време ми е достатъчно.
Голяма част от продуктите на Румен съм ги рисувала аз, но напоследък предпочитам да го правят художници. Интересна ми е тяхната интерпретация. Да не говорим и че далеч не съм особено добър художник. В началото ми беше трудно да обясня какво точно представлява тази страница и каква е идеята й и ми беше по-лесно сама да го свърша, но когато попаднеш на човек, който е в течение, нещата започват да се случват доста леко. С Люба Халева например, която изрисува “Румена по-езия на котарака Румен“, се видяхме точно веднъж, преди да ми предаде готовата книга. Като цяло обаче да се направи книга си е трудоемко, особено ако не ползваш услугите на издателство, какъвто е моят случай. Има работа с редактор, с коректор, с печатница, а и логистика. Има и качване по стълби до третия етаж, понеже нямаме асансьор. Не съм го превърнала още във full time job и се надявам така да остане. Има толкова много други интересни работи по света, които чакат да ги свършиш.

Започнала си да правиш снимките като всеки друг любящ стопанин на котка. Днес това променило ли се е и налага ли ти се да обработваш кадрите?

Имам и по-професионални кадри, но и до днес снимките ги правя с телефона си. Трудно се снимат животни, при това ежедневно. Не можеш да ги режисираш. Трябва да хванеш момента. Снимаш сега или гориш. Затова и предпочитам телефона, макар че имам и друг фотоапарат. Котките не чакат да го намеря, да наглася скоростта и блендата и да ги композирам. Те за са заети хора. Все бързат нанякъде, освен когато не спят, но пък тогава не са особено изразителни.
Понякога се налага да ги пооправя на Фотошоп, но уменията в тази област ми са доста оскъдни. Добре че имам красиви котки, та минава номерът.

Влизаш ли в тясна комуникация с последователите на страницата?

Получила съм тонове съобщения, мемета и снимки на котки от почитателите на страницата и съм отговорила на всяко едно от тях, но обикновено нямам време за повече от няколко реда. С някои от феновете на Румен обаче станахме доста близки офлайн. Те вече са част от живота ми от години, за което съм му благодарна. Аз съм човек, който е склонен да се затваря в комфорта под стъкления си похлупак и да живее в свой собствен свят, но изведнъж той се напълни с нови персонажи. Това е нещо, което трудно щеше да ми се случи при други обстоятелства.

Къде свършва котаракът Румен и къде започва Наталия Атанасова?

В днешно време дори котките могат да получат хейтърски коментари. Често ли се случва да се натъкнеш на такива и как се справяш с тях?

Не е възможно всички да те харесват. Даже е и много подозрително.
Да, винаги се намира кой да протестира под публикациите на Румен срещу неграмотността му и да драпа за чист и свят български език, но обикновено подминавам. Феновете му обаче не си оставят магарето в калта и се започват едни батални сцени, които обикновено завършват с това, че новодошлият се вижда в чудо и изчезва завинаги.
Аз лично не разбирам кое би ме накарало при среща с нещо, което не е по вкуса ми, да спра и да започна да му обяснявам как се чувствам. Онзиден под снимка на опакованата триумфална арка в Париж видях коментар от една госпожа, който гласеше чисто и просто “Не ми харесва“. Чудя се, дали когато нещо й хареса, се чувства все така задължена да го напише и кой въобще се вълнува от чуждите вкусове. Има ли публика за всичко това?

За финал не можем да не попитаме – да очакваме ли трета книга с по-езия за основните нешта од живота?

В момента подготвяме календар за 2022 година, който е на тема астрология и ще е много забавен. За трета книга още не съм мислила сериозно, но понеже всеки ден някой ми задава този въпрос, явно ще се наложи.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА #BRINGTHEBLOGGERS

Bring The Bloggers Vol. 8 вдигна публиката на крака
#BringTheBloggers04 ОКТОМВРИ 2021

Bring The Bloggers Vol. 8 вдигна публиката на крака

Този уикенд полезните съвети бяха в огромни количества, а споделените усмивки дори повече

Интервю с любимото трио: Деница Стоянова, Цвета Евтимов и Надя Сивкова
#BringTheBloggers30 СЕПТЕМВРИ 2021

Интервю с любимото трио: Деница Стоянова, Цвета Евтимов и Надя Сивкова

Инфлуенсъри в Instagram, неразделни приятелки в реалния живот

На Bring The Bloggers vol.8 ще чуем историите на някои от най-добрите инфлуенсъри у нас, без филтър
#BringTheBloggers28 СЕПТЕМВРИ 2021

На Bring The Bloggers vol.8 ще чуем историите на някои от най-добрите инфлуенсъри у нас, без филтър

Последното издание на блогърската конференция за годината ще се проведе този уикенд

Никой въпрос не остана без отговор на Bring The Bloggers Vol. 7
#BringTheBloggers23 ЮЛИ 2021

Никой въпрос не остана без отговор на Bring The Bloggers Vol. 7

Какво ни споделиха гостите този път, какви бяха изненадите и как изглеждаха най-готините снимки