“Мама” на Елен Делфорж е книга, написана в необичайна форма, която има силата да докосне всяко женско сърце.
Това не е нито проза, нито поезия, с по-скоро искрена лична изповед. А в нея винаги има и от двете.
“Мама” е сбор от кратки откъси, представляващи изповедта на една майка към своята рожба. В простичките жестове, в обикновените моменти всяка една майка, която чете, ще разпознае вълшебството на това да осъзнаваш как всеки миг, всяко докосване, всяка дума и всяка стъпка на твоето дете са неповторими.
Книгата „Мама“ е преведена на 21 езика, а в повечето страни първият тираж се изчерпва в рамките на няколко седмици.
“Сега не е моментът да имаме дете”
Авторката на книгата Елен Делфорж е белгийка и артистичните ѝ способности вече пленяват почитателите на изкуството далеч извън пределите на собствената ѝ страна. Изучава литература в местен университет и започва кариерата си като училищен преподавател. Писането обаче е истинската ѝ сила, затова се пренасочва към журналистиката, а с книгата “Мама” сбъдва и мечтата си да бъде писателка. Има голямо семейство, пълна къща с деца и много ръкописи и пиеси, които тепърва ще видят бял свят.
Предлагаме ви откъс от книгата:
Предстоят първите ти стъпки!
Първата ти книга,
първата ти рисунка.
Предстои първата ти бира,
първата ти песен,
първата ти свещичка.
Предстои първият ти филм,
първото ти „Мамо”,
първото ти „Обичам те”.
Предстои първата ти шега,
първата ти лъжичка с мед,
първата ти маргаритка.
Така…
Събуждаш ли се вече?
Чака ни дълга програма.
***
В понеделник ядем борколи!
– Вече не съм гладен.
– Една лъжичка за мама…
– Изяж я ти, като е за теб!
– Стига…Една лъжичка за тате!
– И той не обича борколи.
– Той също е ял, когато е бил малък. Виж сега колко голям е порасъл!
– Но аз вече съм голям! Нали така каза, когато ме накара да подредя масата?
Така че няма нужда да ям борколи.
– Казва се броколи.
– Не ми харесват.
– Не се казва „не ми харесват”. Още повече на тази, която ги е приготвила.
– Нямаше нужда да го правиш. Имахме си достатъчно спагети.
– Яж. Имат толкова много витамини, необходими, за да сме здрави!
– Не съм болен! И докторът не е казвал, че трябва да ям борколи!
– Броколи. На три и си наказан. И довечера пак това ще ти сервирам. Едно…
– Не, неее…
– Две…
– Моля те… Мамооооо… Ще си подредя стаята!
– Две и половина…
– Уффф, много е гадно…
– Две и три четвърти…
– Ще повърна!
– Три…
– Добре, добре, обаче мъ-ъ-ъничко парченце, нали?
– Върви си в стаята, имам нужда от спокойствие!
И най-вече имам нужда да се смея.
След десет години ще ти разказвам как баба ти ме остави един следобед да плача пред купичка супа. От броколи!
***
Да те заведа, да те взема…
Пак да те заведа и да те взема отново.
Рутината на автобуса.
Закъсняващ, пълен до пръсване, безлюден, развален.
Толкова много мрънках.
В автобуса ти ми разказваше за деня си.
Посочвахме кои коли са червени (ти всеки път печелеше).
Четяхме учебника от училище.
Играехме на „Нито да, нито не”.
Понякога ти се сгромолясваше изтощена.
Как смеех да се оплаквам,
докато си губех времето в автобуса!
Запазете си дебата за кърменето за себе си!
20 неща, които всяко дете трябва да чува, за да бъде щастливо
Майките наистина си имат любимо дете
