Моето място. Там, където е ядрото на собствената ми вселена. Звучи ли ви познато?
За повечето от нас делникът минава по оста работа-вкъщи. Това са местата, които свързваме с повтаряемост, отговорности, задължения, бързане и срещи с другите. Понякога обаче, всички ние имаме нужда да се свържем отново със себе си, а това означава временно отдалечаване от шума на делника.
Има места, на които срещата със самия себе си се преживява изключително силно.
За някои хора, това са разходките и пътуванията до непознати места. Много често обаче това са места, носещи спомени за съкровени емоции и себеоткриване, които сме оставили там в миналото.
Може да е дворът на първото училище, къщата на баба и дядо, първият град зад граница, в който някога сме стъпили или пък първият, в който сме оставили сърцето си.
Може да е малка уличка в родния град, на която и преди сме обичали понякога да се разхождаме сами.
Вашето място навярно изглежда съвсем обикновено за вски друг човек на света, но щом кракът ви стъпи там, душата ви се потапя в хладкото, дълбоко езеро на това, което наистина представлявате. Отново чувате ясно вътрешния си глас, усещате ясно емоциите си, умът ви се избистря за това какво е наистина важно.
Открийте това място и не преставайте понякога да се връщате там. За да не изоставите себе си!
