“ТАТЕНЦЕТО”. Главен заподозрян: Самюел, 45.
Една
от най-безполезните функции, които повечето сайтове за запознанства
предлагат, е опцията за поставяне на възрастова граница за желания
потенциален партньор. Но докато Касандра е поставиля своя лимит между 25
и 35 години, с мисълта, че все пак тя е на 23, това по никакъв начин не
спира мъже над 40 да се опитват да се свържат с нея ежедневно.
Поради
очевидни съображения за безопасност, решавам, че не желая да поема
риска и да се срещам с такъв тип мъж, но не мога да не забележа почти
неуловимите прилики между поведенията на няколко от тях – това, което ще
нарека факторът “татенцето.”
Във всяко негово съобщение, Самюел се
обръщаше към мен с термините „момиченце“ и „госпожичке,“ а редовните му
въпроси бяха дали „съм била послушна“ или дали съм „си легнала вече“,
защото „времето ми за лягане вече е минало“. Притесняваше се да не би да
му се наложи да ме „напляска.“
Друг мъж в зоната на четиридесетте,
Крис, ме предупреждава, че жена като мен не трябва да се регистрира в
подобни платформи, защото съм млада и другите абонати могат да се опитат
да се възползват от мен. Въпреки, че той е потърсил контакт с мен, той
ми препоръчва да не излизам с по-възрастни мъже, защото може да е
опасно. Вместо това ми предлага да отида „у тях за по едно питие.“
Логично.
И не на последно място, един от „любимите“ ни абонати, Адам,
43, който започва изключително учтив разговор. Той ми задава въпроси
относно работата ми, хобитата ми, талантите ми. И докато аз се каня да
му гласувам известна доза доверие и да му дам шанс, той ми задава доста
интересен въпрос свързан с умението ми да говоря четири езика: „Явно си
доста талантлива с езика си.“ Терминът „червена светлина“ просто не е
достатъчно красноречив.
Всички тези „татенца“ ме накараха да се
замисля – ако са достатъчно възрастни, за да имат съпруга и семейство,
но предпочитат да прекарват времето си „притеснявайки се“ за млади жени в
онлайн пространството, наистина ли те са „заетите хора“, търсещи
любовта на живота си?
Отпускам се на дивана, докато запаля цигарата,
която държа в ръката си през последните десет минути. Издишам глътката
дим, а очите ми са фиксирани върху статистиката на профила ми: 843
преглеждания, 74 „намигания“, 293 лични съобщения. “И къде е любовта,
Лондон?” мисля си аз, преди да натисна червеният „Х“ в горния ъгъл на
монитора.
Писмо до Дядо Коледа от една fashionista
Снежна приказка в бяло за началото на зимата
От вчера до днес: Дженифър Лоурънс
Грешките, които съсипват маникюра
