Мевляна Джалаледин Мохамед Руми (30.09.1207 – 17.12. 1273) е ирански поет, чиято среща със скитащия дервиш и суфист Шамс Тебризки в гр. Коня през 1244 г. е съдбоносна.
Благодарение на нея, Руми се превръща от местен духовник в световноизвестен поет и мистик. Дружбата му с пламенния Шамс отключва неговите поетични заложби, за да го моделира в родоначалник на ескстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички установени правила, във Властелин в царството на Словото, в Глас на любовта.
Днес ви предлагаме да прочетете някои от неговите прозрения, които знаем, че ще докоснат душата ви:
Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.
От кого бягаме, от себе си ли? Какво невъзможно нещо!
Както водата подлъгва жадния, така и правилната дума дарява сърцето с наивност.
Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
Поради облаци и прах, луната изглежда като видение, а облакът на тялото ни завлича към фантазия.
Светът се състои от празно желание, от безполезна играчка. А ние сме деца.
Миризмата на високомерие, амбиция и непреодолимо желание се разнася като миризмата на лук, когато говориш.
Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.
Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.
Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си.
Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.
Слабият човек не познава себе си, а постоянно възвеличава нещо по-низко от себе си. Човекът се продава евтино.
Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.
Подуши там, откъдето доловиш благовонно ухание. Върви в онази посока, за да разбереш онази тайна.
Ако накараш родил се в пещ човек, който никога не е виждал чистота, да вдъхне от уханието на мускуса, това ще го нарани, той ще се разболее.
Да се напоят дърветата е справедливост, а да се даде вода на бодлите, е жестокост. Справедливост е, когато благодеяние се извършва на място. Не смятай, че е милост да поливаш всеки корен.
Този свят е капан, а примамката му са желанията.
Докато човекът с чиста същност не се спаси от собственото си съществуване, той винаги е в опасност.
Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин; ако дириш любов, си влюбен. Ако си наясно с тази мъдрост, значи за теб работата е ясна.
Любовта е мазол, образува се от месото до петата ти. Или ще пристъпваш в болка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдание. И при двата начина ще има само една истина. Ще те боли наистина много.
Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.
Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.
У теб е скрито едно друго ти, различно от теб.
Сянката на Бога помага на раба. Търсенето в края на краищата намира търсеното. Пророкът е заповядал: „Ако дълго време чукаш на някоя врата, накрая от нея ще се покаже глава.” Ако седиш близо до мястото, където живее някой, накрая, разбира се, ще видиш лицето му. Ако всеки ден вадиш пръст от някой кладенец, разбира се, че благодарение на това ще достигнеш до бистра вода.
Тъжах, че нямам обувки, а по пътя видях срещу мен да идва човек без крака.
Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
