Отровните мисли и навици, които съсипват живота на 90% от хората

Може ли лесният начин, по който сме свикнали да правим всичко, да ни възпира от това да станем по-добри? Според психолозите 90% от хората страдат от зависимости, за които изобщо не подозират. Става дума за отрицателните мисли и самовнушения, вредни навици и други илюзии, които сами създаваме в мислите си, и които не правят нищо друго, освен да съсипват мотивацията ни и да ни докарват допълнителен стрес. 

Ако забелязвате някой от изброените по-долу проблеми, значи е време сами да промените отношението си към живота, тъй като причините за тези зависимости се крият дълбоко във всеки от нас. 

Още от малки ни повтарят, че щастието не идва на тепсия, а трябва да поработим здраво, за да постигнем целите си. Всяко постижение изисква много старание и търпение, тъй като хубавите неща в този живот не се случват лесно. И въпреки това, гледайки хората около себе си, които често са единични примери, очакваме, че успехът в кариерата или в живота като цяло може да дойде като печалба от лотарията. 

Когато тръгваме напред с надеждите, че всичко ще е лесно, няма как да не останем разочаровани. А именно разочарованието често е причина да се отказваме прекалено бързо, понякога дори на крачка от успеха. Ключът е в това да открием куража да се впускаме в трудностите с желание, да правим нещата, които никой друг не прави. Тези, които ни плашат. Тези, които никой друг не би успял да направи за нас. Защото именно това са нещата, които ни правят завършени личности.  

Нашето минало ни дефинира, но не е задължително да сме негови заложници. Когато спрем да се учим на нови неща и спрем да гледаме на новостите с еуфория, спираме да живеем пълноценно. Не е лесно да се откъснем от познатото и удобното, но именно когато го направим, ставаме по-силни и по-уверени. Това разбира се не означава, че трябва да се разделяме със старите неща, които обичаме или с ценностите си, но балансирането между тях и предизвикателствата разширява мирогледа и ни прави по-приспособими и по-устремени към успех. 

За да бъдем успели не е важно дали сме надминали всички останали от приятелския си кръг, роднините си или съучениците си от гимназията. В момента, в който всеки от нас съумее да се откъсне от сравненията със заобикалящите го хора, собствените ни постижения изглеждат по-ярки и по-важни за самите нас. Освен това непрекъснато трябва да си повтаряме, че няма правилен път към мечтите. Не е нужно да правим като всички, защото техният начин може да е неприложим за нас. Какво от това, че някоя ваша приятелка взема двойно по-голяма заплата от вашата, докато вие сте се посветили на още едно висше образование или интересен курс? За вас това вероятно е полезно, както за нея – работният опит. Обратното също важи на 100%.