Историята на модната индустрия през XX век никога нямаше да бъде същата без дизайнерката, която коренно променя облеклото на жените, започвайки от малката черна рокля и превръщайки марката, носеща собственото й име, в синоним на стила.
Габриел “Коко” Шанел е известна с думите: “Модата е преходна, но стилът е вечен.” Но какво не знаем за легендата, създала вероятно най-известната модна къща в света – Chanel?
Своята кариера Коко Шанел започва с изработката на шапки, стартирайки от семпли плетени дизайни, лишени от многото украшения, които по онова време се смятат за модерни. “Жените, които виждах по конните състезания, носеха огромни шапки с конструкции, изработени от пера, дори плодове. Но най-лошото от всичко и това, което ме смущаваше, беше че шапките им не им бяха по мярка,” споделя тя веднъж.
През 1910 г. тя отваря своя първи магазин на адрес 21 Rue Cambon в Париж под името “Chanel Models” и започва да продава своите шапки, които не само че се превръщат в най-актуалният аксесоар за времето си, но и остават нейна запазена марка.
Chanel No. 5 е един от първите парфюми, кръстен на дизайнер и се смята, че е наречен така в чест на любимото й число. През 1920 г. Коко възлага на Ернест Бо, бивш парфюмер на царското семейство в Русия, да създаде нейния дебютен аромат. След 10 месеца работа, Бо й поднася 10 различни мостри, номерирани от 1 до 5 и от 20 до 24. Тя избира петата, вероятно доверявайки се на интуицията си и обяснява на Бо: “Представям своите колекции на 5-ти май, петият месец от годината, затова ще запазим името на мострата такова, каквото е в момента. То ще ни донесе късмет.” И това наистина се случило. До 1929 г. Chanel No. 5 вече бил най-продаваният парфюм в света, а днес е може би най-легендарният аромат изобщо. На всеки 30 секунди някъде се продава по една бутилка.
Един от известните й цитати за женския стил: “Жената има нужда от нанизи след нанизи перли.” Но дизайнерката е известна с това, че често е миксирала инстински и фалшиви перли. Всъщност, ерата на фалшивите бижута започва с една нейна колекция от средата на 20-те години, когато тя включва накити, изработени от верижки, мъниста и стъкло. Harper’s Bazaar я нарича “един от най-революционните дизайни на своето време”. Според Шанел, ако жените могат да си позволят бижута, по-евтини от перлите, те много по-лесно ще се справят с подборката на аксесоари за стила си. “Фалшивите бижута не са създадени, за да представят дамите в заможна светлина, а просто за да ги направят красиви.”
Когато Коко Шанел създава своите първи чанти през 1929 г., избухва малък скандал, заради включването на дълга дръжка за през рамо, тъй като по това време те се считат за неприемливи. “Омръзна ми да държа чантите си в ръце и непрекъснато да ги губя,” казва тя. “Затова добавих дългата дръжка”. По-късно тя прави редизайн на култовата чанта с дълга верижка и я пуска за продажба през февруари 1955. От там идва и името й 2.55.
Когато Коко открива имитации на своите дизайни, тя не само, че няма нищо против, но ги и подкрепя. Дизайнерката се натъква на майсторски изработени копия, създадени от доста по-евтини материи и на много по-ниска цена в магазин в Ню Йорк. Решавайки да се възползва от безплатната реклама, когато се прибира у дома, тя организира частно ревю, подчертавайки на поканите, че гостите могат да доведат със себе си своите шивачи, които да скицират и да си водят бележки.
