Последното приключение на Катнис Евърдийн, момичето от огън

Дългоочакваната последна част на хитовия франчайз “Игрите на глада: Сойка-присмехулка II” тръгва по кината този уикенд и обещава да даде на феновете на поредицата зрелищния финал, който те заслужават. Книгите на Сюзан Колинс постигат успех, който нито една YA антиутопия не е успяла да повтори досега, а що се отнася до техните екранизации, склонни сме да мислим, че същото ще важи за тях доста време. 

Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) и нейните съюзници се отправят към едни последни Игри, но този път по свое собствено желание, готови да умрат за кауза, а не за забавлението на президент Сноу (Доналд Съдърланд). Разликата обаче е, че сега арената е цял Панем. Всички са уморени от тиранията на Сноу и са готови за една последна битка, а Сойката има нелеката задача да убеди жителите на различните окръзи да се присъединят към нея и каузата ѝ. Разбира се, на Катнис това не ѝ е достатъчно. Тя е склонна да бъде най-главната пионка в играта на президент Алма Коин (Джулиан Мур), но при едно условие – Сноу трябва да умре и тя ще е тази, която ще го убие. 

Този път не само животът на Катнис и трибутите е заложен на карта. Войната, която е на път да се разрази в страната, ще вземе хиляди невинни жертви. И докато в началото на поредицата Огненото момиче искаше единствено да спаси сестра си, сега тя е поставена пред невъзможни избори, от които зависят животите на непознати и нейните най-близки хора, а смъртта я дебне на всяка крачка. “В този филм тя вижда красотата на човечеството,” казва Дженифър. “В началото не можеше да гледа мащабно, заради начинът, по който е израснала. Липсваше ѝ надежда и се чувстваше самотна през по-голямата част от живота си. Сега, след всичко, което се случи в Игрите, в Окръг 13 и в Капитола в края на тази история, тя се оказа все повече и повече свързана с хората покрай нея.”

Втората част започва там, където завърши първата. Дали разделянето на последната книга на два филма имаше смисъл? По-скоро не и сме сигурни, че дори феновете ще се съгласят с нас, че действието в “Сойка-присмехулка I” беше ненужно бавно и режисьорът Франсис Лорънс сякаш се беше опитал да запълни двата часа с безкрайни диалози и лутания по коридорите на Окръг 13. Истината е, че идеята за две екранизации по една книга проработи единствено за “Хари Потър и даровете на смъртта” (откъдето всъщност тръгна и тази “мода”), но който е запознат със сюжета и митологията в последната книга на Дж. К. Роулинг много добре знае, че случващото се в над 700 страници няма как да бъде събрано в малко над два часа. Нещата със “Сойка-присмехулка” не стоят така. Да, в книгата има достатъчно екшън, развитие на героите и сцени, които просто не могат да бъдат пропуснати, но двете части на екранизацията са толкова различни една от друга, че накрая ще се чудите дали екъпът, който стои зад тях, е един и същ. 

От друга страна, заклетите почитатели на поредицата ще останат доволни от “Сойка-присмехулка II”, защото филмът остава верен на книгата дори в най-малките детайли. Никой ключов момент не е изпуснат, нищо излишно не е добавено, в името на някой и друг зрелищен ефект, а на места диалогът е дословно взет от страниците на последния роман. Финалът е по-мащабен, отколкото го описва Колинс, но във филма все пак не гледаме през очите на Катнис, както в книгата. 

Макар франчайзът да намери своя режисьор в лицето на Франсис Лорънс едва след “Възпламеняване”, актьорският състав беше причината за световния му успех още след първия филм. Когато е избрана за ролята на Катнис, Дженифър Лоурънс вече има една номинация за “Оскар” (за “Зимен дар”), но няма представа какво бъдеще я очаква. Три номинации и една спечелена статуетка по-късно, Дженифър си остава най-ярката звезда в “Игрите на глада” и едно от най-добрите кастинг решения в Холивуд в последно време. Това обаче не значи, че останалите актьори остават по-назад с изпълненията си. Джулиан Мур е студена и властна в ролята на Алма Коин, Джена Малоун влиза с лекота под кожата на вироглавата и саркастична Джоана Мейсън, а Елизабет Банкс като Ефи Тринкет винаги успява да придаде щипка хумор на всяка ситуация. Химията между Дженифър, Лиъм Хемсуърт и Джош Хътчерсън, съответно Гейл Хауторн и Пийта Меларк, я има повече в живота, отколкото на екран, но в тези филми любовният триъгълник винаги е оставал на заден план и точно така и трябва да бъде. 

“Сойка-присмехулка II” слага край на един истински феномен в кино индустрията, който доказа, че YA филмите могат да бъдат много повече от сълзливи любовни истории, в които единственият проблем на главния персонаж е да разбере в кого е влюбен повече и с кого точно ще остане на финала. Книгите на Сюзан Колинс са обичани от читатели от всяка възраст, а Холивуд успя да направи екранизации по тях, които да привлекат в салоните не само тийнеджъри и млади хора. Дали скоро ще се появи поредица, която да успее да постигне същото? Едва ли. Защото няма такова нещо като новите “Игри на глада”, нито пък новият “Хари Потър” и новият “Здрач”. Поне докато някой не реши да прави римейк, а се надяваме това да не е скоро, защото всяка от тези поредици и екранизации по тях е култова по свой собствен начин, а това е напълно достатъчно за нас, феновете.