Днес бе разпространена тъжната вест, че българският поет Петър Караангов е починал на 89 години.
Поетът, докоснал с думите си хиляди българи, се сбогува със света. Той е носител на множество награди като Националната Вазова награда и ордена “Стара планина”.
Той е и създателят на текстовете по много от известните песни у нас, сред които “Топъл дъжд”, “Любовта е море”, “Закъснели срещи” и други.
За да почетем паметта му, се впускаме в пътешествие из неговата поезия и най-добрите му стихове.
Презимувай при мен.
В моя свят, в моя свят остани.
Ще се срещнем две планети изгубени.
Аз те гледам смутен.
В мен звучи оня паметен стих:
“Господи, колко си хубава”.
– Из “Илюзия”
Стоя пред своя дом сега. И нищо,
че ветровете вече пълнят мрака…
На своя праг застанал, аз ще чакам
да ме засипе пепел от огнище,
трела от смях, искра от късен огън,
и радостта от нови светли думи,
от вярата, че есенната шума
ако поискам да премина, мога.
– Из “Вечерен праг”
Отиват и се завръщат
хора, сезони, ята.
Само нашата къща
няма да светне в нощта.
– Из “Дом”
Долавям как се движи пролетта – в кръвта ми,
в соковете на стъблата и как се връщат тихи
над света зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават
– ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
– Из “Топъл дъжд”
