На годишнината от смъртта й разглеждаме някои от най-красивите цитати от Ана Стал, френската писателка, известна със свободолюбивия си буен нрав.
Една от най-великите писателки от френския романтизъм, Ана Стал, или по-позната като Мадам дьо Стал, оставя трайна следа върху френската литература и история. Бурният й характер, заедно със стремежа й към правда и свобода на духа я прави една от първите феминистки.
Родена през 22 април 1766, тя идва от заможно семейство, като баща й е финансист, син на двойка изследователи, а майка й е високообразована жена с висок статус в обществото. Самата тя подканва Ана да следва литературните й пориви и й помага да се развие в обществото. Майка й създала един от най-известните частни салони, в които се провеждали тайни събития със само най-видните мъже в обществото. По-късно Ана създава подобен салон, но този път в него членуват и жени.
Мадам дьо Стал не се жени по любов, но е била ухажвана през целия си живот. Сред претендентите за сърцето й най-много се откроява Аугусте Луи – министърът на военното дело в страната. Двамата имали бурна любовна история, като се смята, че единственото й дете не е от съпруга й, а от него.
Самата тя също била силно политически настроена и върл опонент на Наполеон, заради което била гонена от властта. Това обаче й позволява да обиколи много европейски страни, което я вдъхновявало да твори.
След падението на Наполеон обаче тя успява да се завърне в родна Франция, където умира на днешната дата през 1817 година.
Тя създава романите “Делфин” (1802), “Корин” (1807), „За влиянието на страстите върху индивидите и нациите“ (1796) и др. Събрахме най-красивите цитати от трудовете й, който ще ви разкажат за нейния невероятен характер и ще ви вдъхновят.
Главната същност на любовта – доверието.
Отсъствието на ревност означава разумна любов.
Ние преставаме да обичаме себе си, когато престанат да ни обичат.
В живота трябва да избираме между скука и страдания.
Любовта – това е егоизъм на двама.
Безчувствените лесно могат да бъдат твърди.
За играчът не е най-трудно, когато губи, а тогава, а когато не може да продължи играта.
Геният няма пол.
Любовта – своего рода вечност. Тя изтрива паметта в началото и страха преди края.
Има хиляда способа да бъдеш много лош човек, без да нарушаваш нито един закон.
Това какво е свобода, знае само този, който е готов да умре за нея.
Умът се изтощава, но езикът на сърцето е неизтощим.
В любовта ни има желание, страст, потребност, но не власт.
Щом мечтата изчезне, това означава, че реалността заема нейното място.
Човек, който е посветил себе си в търсенето на пълно щастие, ще бъде най-нещастният от хората.
Една обидена жена може да похули любимия й в негово отсъствие; Но когато го вижда, в сърцето си всичко се замества от любов.
