Със съпруга ми пътуваме много. Организираме се бързо – трябват ни не повече от час да приготвим куфарите си, дори за далечни дестинации като Япония, Канада или пък Малайзия.
Взимаме най-необходимото, никога не прекаляваме с излишни неща. Правим го, защото обикновено съчетаваме по няколко различни точки в един трип и имаме доста вътрешни придвижвания – с автобус, с влак, със самолет, понякога с лодка, ферибот, комета, лифт, каруца, рикша, тук-тук, а веднъж дори се качихме на най-бързия влак в света – maglev в Шанхай, който буквално помете всички свои съперници на успоредно движещата се магистрала…
Дотук – добре! Но какво става когато на борда се качат и две малки бебета? Бързата подготовка се превръща мигновено в мираж. Разбрахме го това лято, при това без да се налага да посещаваме далечни дестинации. Стана ни ясно, че преди всичко е важно да си направиш списък – без списък, със сигурност ще пропуснеш нещо важно.
А не искаш да се озовеш далеч от дома с плачещо бебе на ръце, на което подсъзнателно му липсва любимата играчка. Или стикера на стената. Или дори начина, по който свети лампата в стаята вечер преди заспиване.
И тъй като е невъзможно да пренесеш цялата бебешка стая със себе си, се налага да прибегнеш до някои малки хитринки, които все пак ще накарат бебето ти да се почувства, че си е у дома, дори и когато е далеч от него. И същевременно да свикне с усещането, че светът се разпростира далеч зад стените на въпросната стая.
Моят “списък за близнаци на път” се разпростря щедро на три страници. Разделих го на няколко части – сън, хигиена, хранене, дрехи, аптечка, играчки, одеало за пикник (може да има поне дузина други предназначения), и разни (където влизат всички неща от типа “последна минута”, като кана за преваряване на вода и препарат за миене на детски съдове).
Събрах най-важните неща в две плоски, да ги наречем подобия на чанти, където всичко е на един ред и не се налага да ровиш безкрайно докато намериш „точно онези панталонки”… Така категорично избягваш анархията от дрехи, памперси и други, която несъмнено би се получила, ако наблъскаш всичко в най-обикновена чанта.
В нашия случай е почти като да тръгнеш с два рафта на път, но рафтове, които си имат обособени дръжки и са удобни за носене. При това са компактни и се събират идеално в допълнителния ни багажник за автомобил. Като всички бебета, и Кая и Тео си имат любими играчки – опитвам се да разгранича по-актуалните от останалите и ги събирам в малка чанта. Където и да се озовем в края на пътуването си, разстиламе одеалото за пикник, разпръсквам играчките по него, и хлапетата, разпознавайки елементите на домашен уют и сигурност, се впускат в игра, независимо от това, че въздухът наоколо е много по-различен от този, с който са свикнали. Това лято впрочем започнахме от планината, но завършихме някъде на морето. И в двата случая нашите бебета се радваха на промяната. Търсеха в нея познати неща, но с бебешкото си шесто чувство, знаеха, че им се случва и нещо различно. И просто сияеха. А ние покрай тях!
“Щипки” от живота на една работеща майка
Twin Picks: Мечти за зелено безвремие
Twin Picks: Шапки горе!
