Представяш ли си след време кулинарният блог да се превърне от хоби в твоя професия?
Възможно е, но засега предпочитам да съчетавам полезното и приятното.
“У нас винаги се храним заедно и никога на крак”
За мен е от изключителна важност у дома да има домашно приготвена храна. Държа семейството ми да се храни здравословно и с качествена храна. Разбира се, не винаги. Когато съм била ангажирана с нещо друго през деня вечеряме навън, но като цяло храненето не е просто акт, за нас тя е ритуал. У дома всички се храним винаги заедно. Няма приходящи или хапване на крак над барплота. Това създава усещане за принадлежност и уют.
Спомена, че въпреки грижите за двете си деца спортуваш три пъти седмично. Винаги ли успяваш да намериш време за това?
Старая се да отделям време и за себе си. Така е от девет месеца вече. Започнах на третия месец, тъй като родих секцио. Няма на кого да оставям детето и затова тренирам в къщи, когато спи. Промените в тялото ми ми дават стимул тренировките да станат част от нормалния ми ритъм на живот, не нещо извънредно и планирано. Чувствам се добре, имам повече енергия и се увеличи издържливостта ми.
Ти си изключително динамичен и усмихнат човек. От къде черпиш енергията си?
Трудно ми е да лежа и да не правя нищо. Винаги си имам програма:) Благодарна съм за това, което имам и това е достатъчна причина за мен да съм винаги усмихната и лъчезарна. Искам семейството ми да се чувства добре, да им е уютно и приятно да сме заедно.
Как гледа съпругът ти на твоето амплоа като блогър?
Подкрепя ме безрезервно и се шегува, че е професия дегустатор. Той е и най-големия ми критик. Когато приготвя нещо ново заедно дискутираме дали е добро и дали ще намери място в блога. Държа в блога да има само изпитани и вкусни рецепти.
Коя от твоите рецепти му е любима?
Първото, за което се сети беше зеленчукова лазаня и паста със сьомга и средиземноморски подправки.
Кой е твоят най-незабравим спомен, свързан с готвенето и храната?
Имам много забавни спомени, но най-приятно се чувствам и запечатвам в съзнанието си миговете, в които навън вали, семейството ми е покрай мен, а аз готвя.
Истина ли е, че храната трябва да се приготвя с любов, за да е вкусна?
Винаги се усеща, когато една храна е приготвена с нежелание и без вдъхновение.
Храната поема енергията ни. Затова и се смята, че храната, приготвена с любов е по-вкусна.