Любимата ми българска дизайнерка винаги ми казва: Ако видиш, че повечето хора по улицата носят една и съща дреха, повярвай ми, тя отдавна вече не е актуална.
Така май износихме и екомодата.
Редица кампании до втръсване. Събиране на стари дрехи, капачки, торбички и други. А накрая веднага след деня за почистване, градинката пред блока пак цъфти в рояк от фасове и станиоли, но гризем цвекло и рукола. Аз в изблик на гняв към цапачите съм си гризала и ноктите, но това е неприятен навик и история.
Усещаш ли как дори по екотемата обществото ни отново е полярно разделено. Виреят крайни найлонохейтъри и суровоядци, а от другия вход на кооперацията живущите са зверски цапачи. Толкова ли е трудно да бъдеш нормален гражданин?
Веднага ще ти разкажа как е в моя квартал. Излизам сутрин и чувам ожесточен спор в Кварталното. Едната група е изцяло против данъка върху стари автомобили, готви се за протест, но да си изхвърли боклука от площадката, който вече живее собствен живот и скоро ще роди микроорганизми от нов вид, може и да почака още седмица-две. Пърпорят си като ауспусите им. Продължавам.
Десет метра по-надолу виждам страшна мадама, която пръска убийствен сексапил и тръска с кеф фас през прозореца на автомобила. Спира, хвърля го на земята, но нали от торбата й стърчи хляб от ленено семе. Какво й пука за всичко извън нейния организъм?
Децата на съседката отсреща са в Чужбината. Тя им е била на гости преди месец- два и още разказва колко чисто и подредено било там, на Запад. Но да си събере пункта за вторични суровини в двора не й хрумва. Всичко е важно, потребно и трябва да се пази.
Лелята от денонощното много се дразни на торбите за пазар от плат. Не й вървят найлонките, но пък е спряла всички млечни храни на внучето, щото в един сутрешен блок така са показали. Иска да я прави манекенка и за това само вафли и салами предлага, в събота пържено. Имаме си и един домоуправител. Прави само забележки, завалията. Бори се за ред и чистота. Както се пее, много като него вече плакаха. Но той е непоклатим.
Аз от своя страна искам да завеждам клуба на умерените екоактивисти. Пазарувам при по-усмихната баба в квартала, която хитро всеки ден ми прави комплименти дори и за платнената ми чанта за пазар. Дали плодовете и зеленчуците й са от истинско българско село 100 % био не мога да гарантирам, но имат вкус и то приятен. Тя предлага и кафе в картонена чашка с дървени бъркалки. Революция! Или пък еволюция. Времето ще покаже. Откакто метереологичните условия позволяват, ходя до работното място пеша, ама без маска. Дишам си го нашия въздух, не можем да се скрием от него. Вече се чувствам по-бърза и подвижна, а и на дупето ми добре се отразиха тези сутрешни разходки. Да събирам боклука разделно, отдавна се отказах, но поне контейнерът за хартия ми изглежда надежден и още го пълня.
Често, когато няма кош за боклук, събирам и по нещичко в джобовете. После забравям и дори го изпирам. За изваждането на прането от пералнята няма да разказвам. Е какво пък, някои перат пари, аз изпирам боклука. Абе, да си призная, и аз бях на крачка от екоманията. Дори посъветвах една приятелка да зареже едно гадже, щото го видях да хвърля боклука си на земята. Той като цяло и други косури си имаше, но тази му постъпка тотално го изхвърли от играта.
Прибирането ми наобратно вечер е немного екологично. Затова изчаквам да премине час пик в компанията на приятели и някоя ново розе. Въпреки сладкото опиянение, естествено в главата ми са хилядите ми традиционни мисли около народопсихологията, изкъртените плочки, борбата за паркоместа, бездомните кучета, с които за щастие се знаем и нямаме проблеми. Изведнъж на около 5 метра от мен в сумрака съзирам три клатушкащи се силуета. Два от тях готови за бой ритуално се бутат един в друг, хвърлят шишета и псувни, а третият с божествен глас им подвиква: ,,Е момчета, аре не се бийте! Бъдете европейци!“ И въпреки, че е пиян като кирка, събира празните чаши, които се сипят, падат и изливат по тротоара след тях.
Силуетите си продължиха по пътя, пак така клатушкайки се хармонично.
Хора, бъдете екоевропейци!!! Мисля, не е много трудно, когато ти е чисто и на душата.
Елица Стойчева
