10-те най-въздействащи сватбени снимки

"Никога не знаеш кога ще се случи този специален момент. Карълайн четеше писмо от баща си, докато заедно пътуваха към церемонията. В писмото той говореше за бащината си любов и гордостта, която изпитва към дъщеря си. Баща й се просълзи, което накара и Карълайн да се разплаче. Тогава тя му каза, че ако не спре, ще си развали грима и след това и двамата се засмяха. Тази снимка разказва историята на две събития от сватбения ден – едното е свързано с щастливата булка и вълненията й покрай бъдещето, а другото – с един баща, който се сбогува със своето малко момиче." – Дейвид Мъри, сватбен фотограф.

“Рейчъл се свърза с нас през януари за сватбата й през октомври същата година. Два месеца по-късно отново ни се обади, за да ни каже, че сватбата ще е малко по-различна, тъй като е бременна. След още един месец се оказа, че е бременна с близнаци, които ще бъдат на 2 месеца по време на сватбата! В деня на сватбата почуках на вратата на хотелската стая на Рейчъл, шаферките ми отвориха и я чух да вика “Бен! Надявам се, че нямаш против, мултитасквам!” В стаята беше истинска лудница, но Рейчъл искаше да се увери, че сутринта й е перфектна. Позитивизмът, любовта й към близнаците и вълнението за сватбата я караха да сияе.” – Бен Адамс, сватбен фотограф

“Моли е израснала във ферма в Ню Хемпшир и тя и Алекс се венчаха на интимна церемония в семейния имот. Дядото на Моли наскоро бе изгубил съпругата си и беше болен, затова беше разстроен, че не може да присъства на празненството отвън, затова тя и Алекс отделиха време да го посетят в къщата. Бях докосната от нежността и начина, по който Моли представи новия си съпруг на своя дядо, че се просълзих зад апарата. Останах до вратата, за да уважа личното им пространство и в този момент знаех, че правя това, което винаги съм искала – документирам един автентичен и трогващ момент, случващ се точно пред очите ми.” – Мег МакГовърн Хамилтън, сватбен фотограф

“През септември 2012 г. бях в ранчото Белтейн, за да заснема сватбата на бъдещите госпожа и господин Диас. Булката беше Британи Мейнард. Сватбата беше красива, на открито, от тези, които обичам да снимам. Британи носеше каубойски ботуши и имаше група симпатични шаферки. Като всеки от присъстващите, нямах представа какво е подготвил живота за тази двойка. Снимката, която направих на Британи и шаферките, се превърна в синоним на щастливия й живот преди трагедията. След малко повече от година, Британи беше диагностицирана с втора степен на астроцитом, вид злокачествен мозъчен тумор. Месеци след операцията лекарите й поставиха диагноза 4-та степен и й дадоха шест месеца живот. Британи взе решението да умре с достойство, премести се от Калифорния в Орегон, където щеше да сложи край на живота си с инжекция, поставена от нейния лекар. Състоянието и решението й да умре на 29 години разтърси нацията. Тя си отиде на 1-ви ноември 2014 г. Година по-късно губернатор Джери Браун подписа закон, наречен “Право да умреш”.“ – Тара Ароууд, сватбен фотограф

“От другата страна на тази снимка е един баща, който говори на дъщеря си и своя нов син. Той разказва за това как с жена му пристигнали в тази страна, за да могат да дадат на дъщеря си по-добър и по-лесен живот от този, който живеели във Венецуела и как родителите на младоженеца направили същото, идвайки от Индия. И как техните деца са се открили един друг. И как сега той се е изправил насред красивото италианско имение в един перфектен летен ден, ставайки свидетел на сватбата на двама души, първо поколение американци от различни култури, и един от тях е дъщеря му! А той е в състояние да присъства, да вдигне тост в нейна чест и да изживее този момент. За един баща, това е изживяване, по-силно от всичко. Мечта, реализирана след толкова десетилетия.” – Моли Майкъл, сватбен фотограф

“Заснех този кадър по време на сватбата на Мария и Марио. По средата на церемонията Иън, техният син, отиде до баща си, за да го целуне. Всички гости се разплакаха.” – Виктор Лакс, сватбен фотограф

“Една от най-важните снимки, която някога съм правил, се случи точно преди да си тръгна от сватбата. Тъкмо прибирах нещата си, когато младоженецът ме приближи и ме попита дали мога да остана още няколко минути, за да го снимам как танцува със своята баба. Щастлив съм, че го направих! Бабата беше към средата на 90-те и ходеше трудно. Беше наистина невероятно да я видиш как се насочва към дансинга. Макар почти да не танцуваха през цялата песен, това беше най-красивият танц, който някога съм снимал. Беше толкова щастлива и когато младоженецът се наведе да я целуне по челото, тотално изгубих контрол над емоциите си. Най-красивият момент, който съм успял да заснема.” – Сантяго Мурило, сватбен фотограф

“Това е снимка на булка в нейния сватбен ден, докато чете писмото от майка си, починала от рак няколко години преди сватбата й.” – Ерика Дженсън-Ман, сватбен фотограф

“Три седмици след като се сгодихме, годеникът ми, Джо, заведе сина ми Бу да карат колела в каньона. Докато се спускали от хълм, годеникът ми се блъснал в камък, прекатурил се през колелото и ударил в главата си. Бил парализиран и се наложило Бу да тича цяла миля, за да намери помощ. Джо беше прибран с хеликоптер, стабилизиран и остана в болницата около месец. Беше наранил гръбнака си и остана с парализа. На Коледа, 12 дни след инцидента, успя да направи 10 стъпки, които Бу преброи. След това ни попита дали все още ще се оженим. Тогава решихме, че няма да отменяме сватбата, макар да е само след 6 месеца. Представях си Джо в инвалидна количка, но той все пак успя да куцука по пътя към олтара, благодарен, че краката му все пак работят. Най-въздействащата снимка от сватбения ни ден е изражението на лицето на сина ми Бу, който гледа към нас. За мен, един поглед казва повече от хиляда думи.” – Сюзън Бордълон, сватбен фотограф

“Майката на Марго беше диагностицирана с рак и лекарите й даваха само няколко месеца живот. Марго и Чарлс планираха сватбата си набързо, с надеждата, че майка й ще може да присъства. Чувствах, че съм отговорна да заснема радостта на тази жена по време на сватбата на дъщеря й, за да може семейството й да има красиви спомени от последните й дни. Миниту преди церемонията, жените в семейството направиха кръг, за да се помолят. Никой не говореше за болестта, просто се фокусираха върху взаимната любов и подкрепа. Майката на Марго не само присъства на сватбата, но и успя да танцува и да се усмихва така, сякаш имаше цял един живот пред себе си.” – Тара Ароууд, сватбен фотограф