Радостина Николова е детски писател, трикратен носител на Награда “Бисерче вълшебно” и съосновател на издателство “Мармот”.
Майката на мотовете, както Радостина е по-известна сред читателите, e автор на общо 9 книги за различни възрасти, в които героите учат децата да бъдат добри, емпатични, да търсят и приветстват промяната.
Ради и екипът на издателството вярват, че книгите са корабът, който може да отведе едно дете далеч в непознатото и напред в бъдещето, да му доставят удоволствие в настоящето. За тях магията на работата им започва с издаването на първата книга от поредицата “Приключенията на мотовете”, която става любима на хиляди деца и постига успех дори до Китай.
Прочетете още:
Защо е важно да четем на детето от книга, а не от таблет
Отличената с приз “Детски писател на годината“ за 2019 г. от Столична
библиотека Радостина обича да се среща със своите читатели. Тя често
гостува на училища и библиотеки в страната, а сега се свързва с приятелите на
издателството и чрез виртуални срещи, които провежда на страницата на
издателство “Мармот” във Facebook. А ние се срещаме с нея, за да й зададем 10 въпроса за книгите и да научим повече за нея не само като автор, но и като читател.
Книгата, която те е развълнувала като дете и която никога няма да
забравиш?
Като дете плаках много на “Братята с лъвски сърца“. Първото нещо, което ме
впечатли, беше именно колко е различна от всичко, което бях чела дотогава.
Боравеше така смело със смъртта, тъгата, саможертвата и близостта отвъд
всичко. До ден днешен тази е любимата ми книга на Астрид Линдгрен.
Книгата, която ти е дала сила в труден момент?
Не бих казала, че е една. То е по-скоро до усещането, което ти носят онези
книги, проправили път към теб в най-точното време точно когато имаш нужда
от тях.
Преди месец прочетох “Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро. Толкова
естествен, овладян и притихнал разказ на фона на темите, с които се заиграва тази антиутопия! Даде ми различна перспектива за възприемане на конкретен
личен проблем. Правилните книги в правилния момент умеят да дават.
Книгата, в която много ти се иска един ден дъщеря ти да се влюби?
Нека сама я открие. Книгата е нещо много лично. Това, което е накарало мен
да се влюбя в една книга, надали ще е същото, което би накарало нея да се
влюби в точно тази книга. До ден днешен в комуникацията ни за избор на
четиво аз се водя по нея, а не обратното. Чета й това, което тя пожелае, дори
понякога да става дума да препрочитане едно и също нещо десетки пъти.
Последната книга, която получи като подарък?
“Мостът на Клей“ на Маркъс Зюсак. „Крадецът на книги“ е една от любимите
ми книги и подозирам, че и “Мостът на Клей“ ще ми донесе същото
удоволствие, докато я чета. У мен е от месеци, но просто още не е назрял
моментът за нея.
Последната книга, която ти самата подари?
“Кривата на щастието“ на Иво Иванов.
Книгата, която те е карала да се смееш до сълзи?
“Дядо Коледа и четиридесетте разбойника“ на Братя Мормареви. Много
приятни спомени имам от “Морт“ на Тери Пратчет и от “Добри поличби“ на
Нийл Геймън и Тери Пратчет.
Книгата, в която според теб се разказва най-красивата любовна история?
Ох, никак не си падам по типични любовни истории в книги. Да кажем, че за
мен е по-скоро интересно да откривам красотата в нетолкова типични
любовни истории.
“Изобретението на Морел“ на Касарес е прекрасна книга, която се развива
около невъзможността на любовта, точно това прави тази връзка толкова
специална без дори да се състои. Или пък, може и да ви скандализирам, но
“Лолита“ и “Мадам Бовари“ всъщност показват едно друго лице на любовта,
което е интересно само по себе си за наблюдаване и анализ.
“Гордост и предразсъдъци“ е книгата, която съм обичала много в
тийнейджърските си години и, ако трябва да назова наистина класическа
любовна история, то това ще е тя.
Книгата, която в най-голяма степен е повлияла на възгледите ти за света?
Сега усещам потребност да чета източна философия и книги, които
насърчават пътуване из себе си, генерално премоделиране на възгледите ми
за света и преоценка на истински стойностните неща отвъд тези, които си
самоналагаме или определя за нас обществото.
Предполагам, че отново опираме до въпроса за момента и точните книги,
които ни откриват, когато имаме нужда от тях. “Сидхарта. Пътят към Нирвана“
е у дома от месеци. Сега обаче прекрасно повлиява на настроението ми,
успокоява ме и като че ли ми дава нов поглед към света, който и без това
отдавна зрее у мен. Следващото, което чака в моя електронен четец, е
“Пътуване към изтока“ на Херман Хесе.
Книгата, която ти е помогнала да се самоусъвършенстваш?
Знам със сигурност кои не са. Не харесвам книги, чиято цел е да
“самоусъвършенстват“. Много повече съм се научила да не ми пука от герои
като Бени от “Бьорнстад“, отколкото от “Тънкото изкуство да не ти пука“ на
Марк Менсън. Това е просто пример.
Аз уча от героите, които харесвам и не харесвам. Те ми показват какво мога да
развия или да променя у себе си. Как да постъпя или не в дадена ситуация.
Книгата, която с удоволствие си препрочитала?
“Илюзии“ на Ричард Бах.
Книгата, която прочете последно и ти хареса?
“Лека нощ, сладки сънища“ на Иржи Кратохвил.
Автор: Петя Бондокова
Семейните ритуали, които означават много за вашето дете
Хубавата книга прави нещо невероятно с човешкия мозък
Най-силните цитати в литературата
