“Точния мерник” е история за пропадналите мечти и последиците от несбъдването им. Кърт Вонегът е както винаги неповторим с леко стряскащото си чувство за хумор и уникалния стил, с който създава една истинска гротеска.
Впечатляващ, но и леко шокиращ, Вонегът се е превърнал в течение. Едва ли някой може да смеси толкова жлъчна ирония, самоирония и сатира по такъв нецензуриран, може би жесток, но разкриващ “истинската истина” начин.
Руди става убиец едва на 12 години. Историята му обаче започва много години преди това и е резултат на безплодните опити на бащата да бъде художник. И докато Руди търси опрощение, читателят се озовава в грозна приказка с убийства. Запазена марка на Вонегът е да сблъска читателя с ужасяващата, нецензурирана истина. А попадне ли там, той няма как да се замисли.
Провокативен и предизвикващ дълбоки размисли “Точния мерник” разказва нестандартната история на едно семейство, която може да се роди само в още по-нестандартния ум на автора на “Кланица 5”.
Прочетете откъс от “Точния мерник” тук:
“Към още неродените, към всички невинни прашинки от безликото небитие: Бъдете нащрек за признаци на живот!
Аз се заразих от живот. Прихванах го. Дотогава бях прашинка от безликото небитие и ето че най-неочаквано се отвори малка прозирка. Струйнаха светлина и звуци. Гласове започнаха да описват мен и моето обкръжение. Нито дума от онова, което казваха, не подлежеше на съмнение.
Рекоха, че съм момче на име Рудолф Уолц, значи бе така.
Рекоха, че годината е 1932, значи бе така. Рекоха, че се намирам в Мидланд Сити, щата Охайо, значи бе така.
Не млъкнаха. Година след година трупаха подробност след подробност. Та чак до ден днешен. И знаете ли какво казват сега? Казват, че годината е 1982 и аз съм навършил петдесет.
Дрън-дрън!
* * *
Баща ми се казваше Ото Уолц и когато през 1892 година се отворила неговата прозирка, разбрало се, че покрай другото е наследник на богатство, спечелено главно от производството на едно шарлатанско лекарство, известно като „Церът на свети Елмо“. То представлявало лилаво оцветен чист спирт, ароматизиран с карамфил и корени от зарзапарила и смесен с опиум и кокаин.
Както казват майтапчиите, съвсем безвредно, ако не го спреш!
Баща ми също е кореняк от Мидланд Сити. Бил единствено дете и майка му решила, без всякакво основание, че е втори Леонардо да Винчи. Нямал още десет години, когато тя наредила да пригодят галерията на сградата за карети зад семейния дом за ателие и наела един пройдоха – мебелист от немски произход, който на младини бил учил живопис в Берлин, да преподава на татко уроци по рисуване след училище и в почивните дни.
И за учителя, и за ученика това било сладка работа.
Учителят се казвал Огъст Гънтър и прозирката му трябва да се е отворила някъде около 1850 година в Германия.
От уроците печелел колкото от дърводелството, при това можел да се напива когато си поиска.
След като гласът на татко взел да мутира, Гънтър започнал да го води със себе си до Индианаполис, Синсинати, Луисвил, Кливланд и други градове с влак под претекст, че ще посещават галерии и ателиета на художници.
Двамата между другото успявали да се напият и станали любимци в най-луксозните публични домове из Средния запад.
Да не са били луди да признаят, че татко бил кръгла нула като художник.”
Издателство Colibri/цена 12 лв.
