Един от най-големите писатели на нашето съвремие – Умберто Еко, почина на 84-годишна възраст.
Италианският писател и философ е издъхнал в дома си в петък. Еко, който у нас е най-известен с творбите си “Името на розата”, „Махалото на Фуко“ и „Баудолино“, навършва 84 години преди малко повече от месец.
Той е роден през 1932 година в италианската провинция Пиемонт в семейството на счетоводител и домакиня. След Втората световна война той се запознава с литературата отблизо, започвайки да учи средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 година публикува и първата си книга, наречена „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация. По-късно започва да преподава в университета в Торино. Следват Флоренция и Милано.
Еко има редица награди – отличен е в над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света, сред които и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1990 г.
Той е един от най-вдъхновяващите писатели и е оставил доста мъдрост чрез своите творби. Нека се докоснем до нея с някои от най-запомнящите се негови цитати:
„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”
„Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.”
„Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”
„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”
„За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.”
„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.”
„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.”
„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”
„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.”
„Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.“
„Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“
„Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“
„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.“
„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“
„Всеки факт става важен, когато е свързан с друг.“
„Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“
