Общоизвестен факт е, че всяка уважаваща себе си жена трябва да притежава няколко важни неща в гардероба, пък и извън него. Черна рокля – размерът и дължината, както е при всяка класика, нямат никакво значение, те са въпрос предимно на вкус. Също така, черна очна линия, червено червило, поне един клъч, едни обувки на висок ток и едни кецове. А като са кецове, нека да са Converse.
Класиката на Chuck Taylor неслучайно е такава и остава най-стилното спортно-елегантно предложение на спортните марки за градските мацки. Пък и към градските пичове.
Първите Converse, с които всяко момиче трябва да се сдобие са, естествено, задължителната класика – черни. По възможност високи. Такива бяха моите. Някои намират за претенциозен факта, че като си купуваш кецове, то непременно трябва да са задължителните черни Converse, с онази ярко различима звезда от вътрешната страна на обувката. Наричат ги хипстърски (много е модерно напоследък), прекалено скъпи, прекалено комерсиални и прочие… Но истината е, че една вещ носи само смисъла, който ти самият влагаш в нея. Моите кецове Converse ми бяха важни. Трябваше да са черни, трябваше да са високи, трябваше да ги нося с черна, къса разкроена рокля. Чорапите нямаха значение.
Дрехите като цяло, подобно на повечето неща, които обичам в живия живот, са ми като филм. Имам конкретна визия в главата си за тях, често озвучена с някое парче и се стремя към нея, като малка пеперуда, тръгнала към най-ярката лампа.
Черните ми кецове Converse се носеха из града с къси и разкроени поли и рокли, често без чорапи, с тъмни очила, руса коса и на фона на някое парче на The Beatles.
След спестяване и дълго обмисляне на тоалета и точния размер, кецовете бяха закупени. Оттогава минаха много години и държа да кажа, че първите ми черни кецове още стоят и ги нося редовно. По-опърпани са от другите ми чифтове Converse. Изглеждат като стария ви най-любим мечок, на който му липсва едно ухо, лапата му е нахапана от лудата ви котка и майка ви му е шила дупето на три места, но си стои там на секцията, като истинска ценност. За вас, той е точно такъв. Макар другите ви играчки да са по-лъскави.
С черните ми кецове Converse съм била навсякъде. Водила съм ги в Истанбул и Порто, гонила съм един кон, тичала съм с най-красивото куче по една поляна, чули са безброй концерти – от Massive attack до Ед Шийрън в Манчестър, ставали са свидетели на няколко скарвания, на разплакани момичета и виновни момчета, били са близо до любимите ми мъже.
В този ред на мисли, ако един мъж каже, че не харесва жена с кецове, значи нищо не разбира от жени. Жената с кецове е точно толкова секси, колкото и жената с токчета. Кецовете просто са токчетата на момичето, което днес трябва да изтича през целия град, нарамило огромна чанта, пълна с книги и червила, и което трябва да изглежда точно толкова женствена, удивителна и невероятна, както сутринта, така и вечерта.
След черните ми кецове Converse, се появиха следващите ми най-любими аксесоари за крака – червените ми кецове Converse. Много мислих дали да си ги купя. Защото червеното е най-топлият цвят, независимо какво ви казва онзи френски филм, и съответно най-претенциозният. И все пак, купих ги и отново те са ми верен моден помощник, когато искам да изглеждам готина, но някак небрежна. Мога да ги нося с всичко – от тюлената ми бяла пола и тениската ми на Doctor Who до роклята ми в пепит.
Трети се появиха и другата задължителна класика – белите кецове Converse. “Аз съм от жените, които не могат да носят бяло и да нямат нито едно петно”, казва Кари Брадшоу в един епизод на “Сексът и градът” и аз се съгласявам с нея, и напълно я разбирам. Белите ми кецове са новата класика – Chuck Taylor All Stars II, приличат на непослушни деца, които ако видят дори само една локва, задължително ще минат първо през нея. После ще се потъркалят из прахта, за да не кажат, че денят им навън е минал напразно.
Но и с тях, подобно на предните два чифта, съм обиколила целия град, носила съм ги с всичко, дори с един безобразно безумен панталон, но те някак му стоят добре.
За финал, знам едно. Обуя ли някои от кецовете си се чувствам като Алиса. Мога да тичам след Белия заек до края на света.
