В разгара на манията по поредицата “Здрач”, почти нямаше моден специалист, който да не разкритикува Кристен Стюрът заради това, че на всяка бляскава премиера зарязваше високите си обувки.
Брюнетката пристигаше облечена в тоалети нa Guishem, Marchesa и Reem Acra, съчетани с класичеко стилето с марка Christian Louboutin или Jimmy Choo, но в един момент захвърляше високите токчета и на тяхно място идваха кецовете. Често това бяха черни Converse Chuck Taylor All Stars. За някои събития като Comic-Con или филмовите награди на MTV, тя дори не си правеше труда да съчетава облеклото си с нещо друго, освен с Converse.
Въпросните модни критици вероятно са се дразнели от факта, че Стюърт се осмелява да носи haute couture с кецове, които могат да бъдат открити в гардероба на всяка жена, независимо на колко години е тя. Но ако са имали възможността да преживеят дори една вечер, изпълнена с танци, докато носят обувка с такава убийствена височина, а след това да изпитат насладата от нахлузването на добрите стари кецове, със сигурност биха я разбрали прекрасно.
Аз я разбирам и то повече от добре. Всъщност, смятам, че всяка жена я разбира. И ако водите динамичен живот, а денят ви започва с ранно излизане от вкъщи, минава през детската градина или училището на детето, службата, срещите, пазаруването, излизането с приятелки или с половинката, и завършва обратно вкъщи, то със сигурност я разбирате и вие. За модерните дами удобството не е просто важно, то е на първо място.
Може да се каже, че сравнително на ранен етап в живота си открих колко универсални могат да бъдат кецовете Converse. И аз, точно като Кристен Стюърт, съм ги използвала като спасение от високите токчета след рождени дни, сватби или просто поредната петъчна вечер. В ежедневието ги нося с деним, тишърт и сако, а понякога и с дълга пола, едноцветен топ и кожено яке. Случвало се е цветът им от бял да бъде “трансформиран” в зелен, в края на уикенд в планината или дълго време да се боря с частиците пясък, попаднали вътре след морската почивка. Служили са ми вярно по време на модни събития и концерти на 30 Seconds to Mars и OneRepublic, но и в обикновените съботни дни, които с приятелите ми прекраваме на някоя слънчева тераса или в парка.
Именно тяхната универсалност е причината да не мога да определя една история като “Моята Converse история”. Те наистина не са една или две, а десетки и съм убедена, че ще стават все повече и повече, а и тепърва ще трупам истории с Converse Chuck Taylor All Star II.
Нещо ми подсказва, че същото важи и за Кристен Стюърт, и за милионите почитателки на вечните кецове по света. Важи ли и за вас?
Снимки: Profimedia, личен архив
