“Тълковен речник” не е това, за което си помисли, когато прочете заглавието
Това е новата книга на Юри Лазаров, след забавната “Чичо Весо Облия (упражнения по стил)”.
Книгата е израз на журналистическия опит на автора, поднесен с фино чувство за хумор, вкус и тактичност, съчетани с ясна, проницателна проза и доза отрезвяваща ирония. Кратките есета оставят усещане за важни подробности от живота, които сякаш не забелязваме или просто не искаме да забележим, но които са неизменно около нас. Поднесени с писателски майсторлък, “тълкуванията” на думите от живота, който ни заобикаля, ще бъдат интересно четиво за любителите на леко хапливата, но истинска проза.
А ето и откъс от книгата, който сигурно ще стимулира любопитството ти:
“Б. Боклук. Ако се разсъждава лингвистично, значенията на заглавието ще ни отведат в дебрите на функционалната полисемия. Иначе то идва от комбинацията на една турска дума и една турска наставка и в буквален превод означава купчина с лайна. Което прави особено трогателна употребата му на стадион и митинг, както и в междуличностно общуване. Но тук мисля да се спра на най-честото му използване; в смисъл – смет, отпадък, нещо непотребно…
…Типично софийско дърво – някак не на място между бетона, още само клони и кора, без листа и цвят. Най-горе на хилавата корона се ветрееха две прокъсани найлонови торбички – в синьо и розово; такова синьо и такова розово в природата няма.
Стана ми гадно, но се сетих за една весела история. Дъщерята на мой приятел – художник и естет – се запознала с латиноамериканска девойка на бригада в САЩ и я поканила в България. Когато тръгнали да я посрещат на летището, моят приятел видял, че и от двете страни на булеварда, който иначе се казва Брюксел, по всички дървета и храсталаци се мятали от вятъра найлонови торбички – във всякакви противни и противоестествени цветове. Той е от тази порода хора, които безумно и лично се притесняват от чуждата простотия. И вече на връщане, още преди момичето да попита какви са тези боклуци например, той му казал, че това е древен тракийски обичай. В смисъл че навремето, когато настъпвала пролетта, хората слагали по храсти и дървета разноцветни парцалки и с това се сбогували със зимата. Сега заменили платовете с по-нови технологии. Измислил си бил всичко това, разбира се. Колко му е повярвало детето от Юга – не знам.”
Издателство Сиела/ цена: 10 лв
