За мечтите на три момичета, които искат да приличат на Скарлет О’Хара, разказва новият роман на Катрин Панкол.
Незабравимата Скарлет О’Хара не спира да вдъхновява. В новия роман от авторката на “Бавният валс на костенурките” Катрин Панкол три момичета идолизират популярния образ от “Отнесени от вихъра”.
Мечтаейки да приличат на Скарлет, трите приятелки от малко френско градче решават да опитат късмета си в динамичния Париж. И се сблъскват с действителността, която се оказва различна от романтичните им представи.
Жюлиет се възхищава от красотата и силата на Скарлет, Мартин – от деловите ѝ качества, Бенедикт – от класата ѝ. Трите приятелки се впускат в приключението на реалния живот и в крайна сметка постигат мечтите си, макар не по начина, по който са си представяли.
Влюбчивата Жюлиет не престава да търси своя Рет, но се свързва със свръхсексуалния Луи, Мартин, която мечтае да замине за Америка, отказва да признае, че е влюбена в крадеца Ришар, а Бенедикт прави кариера във “Фигаро”, споделяйки леглото на шефа си. Перипетии и разочарования разбиват илюзиите на момичетата.
Френската писателка Катрин Панкол нашумява с трилогията “Жълтите очи на крокодилите”, “Бавният валс на костенурките” и “Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник”. Отдава се на само на писане едва след успеха на трилогията, а днес вече има над 15 романа, преведени на повече от 25 езика. В книгите си разказва за сблъсъка между женските копнежи и действителния живот.
“Наричайте ме Скарлет” ще е на пазара от 27 май от издателство “Колибри”.
Откъс от романа може да прочетете тук:
“Застанала зад щанда на “Котаракът в чизми”, Жюлиет е бясна. Рьоне красавецът, разбивачът на женски сърца, зеленоокият брюнет с коженото яке, пред когото омекват коленете и на най-самоуверените мадами и когото успя да свали след упорито ухажване… въпросният Рьоне се оказа кръгла нула в леглото.
Най-много я е яд, че не успя веднага да го прозре. В началото беше върхът – целувки, милувки, пърхащи нежни докосвания на чевръсти пръсти, устни като вендузи, зеленото око, което, прикрито от падащия кестеняв кичур, дебнеше вика на отдаване, на капитулация пред изкусно забитата томахавка, пред триумфалния изблик на оргазма.
Жюлиет беше готова веднага да подпише доживотен абонамент. Красавец е, няма какво. Кандидатки, с лопата да ги ринеш, всички искат да му скочат, а и той определено не беше лишен от сексуални умения. Принцът от приказките, изчел Кама Сутра от кора до кора. По-добър нямаше да намери. Убедена бе. Той е. Сто процента. Онзи, за когото си мечтаех вечер в леглото, когато бях малко момиче…
Три нощи й бяха достатъчни, за да се почувства доживотна пленница. Очевидно това стресна Рьоне красавеца, защото със зачестяването на упражненията първоначалният му плам започна да спада и Жюлиет с прискърбие установи, че времето нанася сериозни щети върху либидото на нейния герой….
…. Бенедикт носи плисирани карирани поли и шотландски пуловери, които си купува от Англия, скромен перлен гердан и шалче “Ермес”, завързано на дръжката на чантата й “Ермес”: Бенедикт е порядъчно момиче. Мартин е с руса, стърчаща във всички посоки коса, носи миниполи от изкуствена кожа, яркозелен грим и червило: Мартин не е порядъчно момиче.
Точно това харесва Жюлиет у нея, че тя не прилича на никого. Поне на никой от съгражданите й. Не се страхува да бъде различна. Тя единствена проявяваше интерес към майските събития. Възприе всичките призиви. Е, всички онези, които й изнасят: за сексуалната свобода и за отхвърлянето на установените авторитети. “Забранено е да се забранява”, “Бъдете реалисти, искайте невъзможното”…
Вероятно благодарение на “събитията” Бенедикт, Мартин и Жюлиет си взеха матурата.
Господин Тюил оставя вестника на масата и въздъхва. Родителите на Жюлиет са в пълно неведение относно сексуалния живот на дъщеря им. Тя се снабдява с хапчета антибебе с рецепти, които някакъв доктор дава на Мартин. “Той си трае, защото мисли като родителите ми, смята, че всеки път когато се чукам, разклащам обществените устои”, обясняваше Мартин.
Жюлиет палуваше далече от бащиния дом, най-често в нечий автомобил, след съботните танци. Понякога в легло, но това се случваше доста рядко, понеже любовниците й нямаха нужния жизнен стандарт, за да упражняват сексуалната си мощ върху пружиниращи матраци.
Красавецът Рьоне бе първият притежател на малко студио с истинско двойно легло. “Кинг Сайз” напомняше етикетът, закачен на един от краката на ложето. Рьоне предлагаше почти пълен комфорт. Почти, защото, за да стигне до него, се налагаше да се катери по покрива, тъй като родителите й изискваха да се е прибрала вкъщи най-късно до полунощ. Така че тя демонстративно се прибира преди уречения час и се измъква през прозореца на стаята си. Рисковано начинание. Върви покрай улука в тъмното и се старае да се движи по ръба на плочите. Но пък си заслужава. Събота вечер в колите и в двойното легло се случват суперинтересни неща…
Те не знаят нищо за мен, мисли си Жюлиет, наблюдавайки родителите си. Аз не ги интересувам. Предпочитат да говорят за премиера Жорж Помпиду и за споразуменията от Гренел, за четвъртата седмица платен отпуск и смъртта на каноника Кир…”
