На 30 август на пазара ще излезе новият роман на Лорънс О’Брайън “Истанбулска загадка”. Препоръчително четиво за почитателите на “Шифърът на Леонардо”, приключенската новела се е превърнала в бестселър.
Читателите са запленени от динамичното развитие на сюжетната линия, историческите препратки и симпатичните герои.
Изчезнало съкровище, древен храм и брутално убийство – това вероятно е достатъчно, за да се разпали въображението на любителите на приключенски трилъри. Ако обаче очаквате изключително заплетена загадка, която ще накара мозъкът ви да заработи на високи обороти, тази книга няма да ви даде точно това. Повече екшън, напрегната фабула и любопитна загадка, подплътена с история и истанбулска атмосфера, ще ви държат в напрежение от началото до края.
“Истанбулска загадка” е първата книга от предстояща поредица за Шон Раян, който ще разплете мистерията около бруталното убийство на приятеля си Алек. Алек Зегливски заминава за Истанбул по проект за заснемането на мозайките в “Света София”. Няколко дни по-късно той е открит обезглавен в близост до храма. За да се справи със загадката обаче, Шон разполага само с няколко фотографии на неизвестни мозайки. В търсене на истината Райън попада в подземните тунели и тайни коридори под Истанбул, само за да открие, че се подготвя масово унищожение.
А за да разберете дали стилът динамичното екшън приключение в стила на О’Брайън ще ви допадне, прочетете откъс тук:
“Много неща ме объркваха през последните няколко часа. В този град имаше толкова връзки с миналото, че всичко беше различно…
Неволно присвих юмруци, когато ускорихме по широк нисък мост с черни, високи до гърдите железни парапети от двете страни. Отдолу като змиорка се плъзгаше тъмна вода. От другата страна на моста се мержелееше сянката на хълм, увенчан с осветените очертания на Топкапъ сарай – двореца на османските султани. Куполът на “Света София” блестеше с жълта светлина и с четирите си минарета приличаше на оживяла маслена картина. Звездите светеха слабо през мъглата. Пресичахме Златния рог.
Попитах шофьора кога ще стигнем до хотела, но не ми отговори. Знаех само една турска дума – мараба, “здрасти”, – така че реших да замълча.
Той ме погледна в огледалото за обратно виждане. После докосна един от онези синьо-бели кръгли талисмани против уроки, които висяха навсякъде в Турция. Когато спряхме на светофара в другия край на моста, подхвърли:
– Изглежда, твоят приятел се е забъркал в опасна игра…
Очите му останаха приковани в огледалото.
Погледнах назад, зад нас беше спряла кола с тъмни прозорци.
– Не, той не би могъл да стори това – отговорих.
Шофьорът поклати глава невярващо. Светна зелено и потеглихме, пресичайки две ленти по начин, който би причинил катастрофа в Лондон.
Той включи радиото. Дивашка песен изпълни купето, наподобяваща арабско ридание, примесено с танцов латино ритъм. После намали звука, вероятно се сети, че не трябва да пуска музика, докато е на работа.
Поехме по стръмна калдъръмена улица, а след още един остър завой пред нас изникнаха минаретата и куполът на “Света София”. Спряхме пред пергаментовожълта сграда. Постройката от османската епоха приличаше на пететажна сватбена торта. Издигаше се величествено от едната страна на тясната уличка.
Алек каза, че е избрал този хотел, защото се намирал в най-старата част на Истанбул, до върха на хълма, върху който се издигала “Света София”. Там била основана първата гръцка колония от човек на име Визант, стотици години преди походите на Александър Велики.
Мястото било избрано, защото било лесно за защита, тъй като било заобиколено с вода от три страни: Мраморно море, Босфора и Златния рог.
Недалеч от хотела се намираха останките от стария римски хиподрум, на който може би се е състезавал Бен Хур.
Но римското наследство бе само част от историята. Наблизо до хотела се намираше дворецът и харемът на османските султани, владетели на империя, която навремето се е простирала от Египет до Виена…
… Жената пое напред и докато заключа стаята си, тя вече се намираше на половината разстояние до вратата в дъното на коридора с табела „Изход”.
Изчака ме да я настигна и бързо затвори след мен.
– Мислех, че ще ме посрещнете на летището – отбелязах аз, все още неуверен защо я следвам.
– Имаше малко недоразумение – обясни тя. – Но сега съм тук. – Тръгна надолу по стълбището, постлано с килим. Последвах я.
Понечих да питам защо бърза толкова, когато чух пронизително проскърцване над нас. Някой отвори рязко врата.
– Идват! – прошепна тя. Едва я чух. Отгоре отекна приглушено трополене от стъпки.
Тя ме поведе към следващата площадка.
Някой извика отгоре. Прах се посипа над главите ни. Нещо бе ударило стената над мен!
– Копелета – изруга тихо тя, сякаш говореше на себе си.
Толкова бързо тичаше по стълбите, че едва успявах да я настигна.
Сърцето ми биеше ускорено.
Нещо удари металния парапет зад нас.
Надигналият се в мен адреналин сякаш изгаряше всеки мой мускул. Настръхнал от напрежение, прескачах по три стъпала наведнъж. Изабел тичаше пред мен. Препъна се в килима и за малко не падна. Аз я хванах под мишницата и я задържах. Продължихме да тичаме.
Преследвачите ни приближаваха. Гласовете им ставаха все по-отчетливи, вече ги чувахме ясно зад нас. Настигаха ни. Погледнах назад и съзрях смътните очертания на две фигури, спускащи се надолу.
Лицето на Изабел леко пребледня.
Напрегнах се и с последни сили я изпреварих в дъното на стълбата, изскочих през пожарния изход и задържах вратата отворена, докато тя се измъкне навън. Оглушителният шум от алармата звънна над главите ни.
Хукнахме по една пуста бетонна алея. Вече едва си поемах дъх, когато видях отпред черен Рейндж Роувър, наподобяващ гигантска хлебарка върху огромни гуми.
Фаровете му присветнаха, щом го приближихме. За момент си помислих, че вътре седи някой.
– Влизай – извика тя и отвори шофьорската врата.
Тръшнах се на седалката до нея и в същия миг си отдъхнах. Обзе ме усещане за сигурност. После чух приглушени викове. Обърнах се и погледнах през задния прозорец. Двама огромни типове изскочиха от хотела. Единият, който беше плешив, вдигна ръка и насочи пистолет към нас.
Чу се приглушен пукот, като от фойерверки.
– Тръгвай! – извиках аз.”
Издателство Хермес/ цена 14,95 лв.
Coldplay озвучават “Игрите на глада: Възпламеняване”
Тъмни тонове и много блясък: VMA наградите на MTV
