Човекът с “камшика”
Винаги поставя своите желания над желанията на другия човек. Прекалено взискателен е, нетърпелив и говори с осъдителен тон. Всичко може да попадне под прицела на гадничките му забележки – от това какви обувки си избрала да съчетаеш с палтото си до това колко време говориш по скайп с приятелите ти (в контекста на това, че не му обръщаш внимание, че не харесва приятелите ти или че такива разговори са “загуба на време”). Може да те нагруби или да те ужили с някоя иронична забележка.
Садистът си търси гадже мазохист, за да може чрез тези сложни властови игри да си докаже своето превъзходство и сила, което в крайна сметка компенсира ниско самочувстие и добре прикрити страхове. Свръхконтролът е обратната страна на медала на свръхголямото усещане за несигурност и страх от загуба на контрол.
“Боли ме, но ми харесва”
Той често получава съчувствие от останалите, че е жертва, но въпросът е защо не прекратява такава връзка. Отговорът отново е ниското самочувствие. Ако мазохистът не вярва, че може да има по-хубава връзка, той се вкопчва в настоящата. Предпочита добре познатото зло пред това да остане сам.
Мазохистът избягва риска на всяка цена във всички области на живота си. Болезнено държи да бъде харесван от всички, влияе се лесно от мнението на другите и трудно казва “не”.
Фалшиво чувство за власт
Колкото и парадоксално да изглежда, ключът за връщането на баланса в такава връзка е в ръцете на мазохиста. Може да има вид на по-слаб, но в него има огромен потенциал за промяна, ако има куража сам да признае своята най-силна страна – способността да усеща какво чувстват другите. Това особено ценно умение се нарича “емпатия” и за съжаление липсва у садиста.
Може да звучи банално, че любовта оправя нещата, но със сигурност нейното присъствие е като катализатор за промените и оздравяването на отношенията, така че на мястото на големите игри на власт да останат само микроконфликти, които са нормална част от всяка връзка.