Майчинството е страшно. Появата на бебе е отговорност, под тежестта на която животът вече никога не е същият. И простата истина е, че който и момент да изберете това да се случи, отговорността ви към вашето дете няма да е по-малка или по-голяма.
Защо тогава митът за “подходящия момент” има такава тежест?
Защото решението да станеш родител е прекалено сложно. Защото в него се преплитат страхове, които не назоваваме сами пред себе си. Много по-лесно е да се оправдаем с това, че сега не му е времето. Първо да се дипломирам/ Да взема по-висока заплата/ Да купим по-голям апартамент/ Да направим ремонт…
Друга проста истина е, че ако сте пълнолетна, нямате тежки хронични заболявания, имате до себе си мъж, с когото се обичате, и покрив над главата си, спокойно можете да станете родители.
Да, на главите ви ще се изсипят една камара притеснения, ще сте изнервени, уморени, ще трябва да мислите как да разпределите парите си така, че да стигат. Но на финала имате всички шансове да се справите. Ако това е, което и двамата истински желаете. Моментът няма да е идеален, но ще е достатъчно добър. Проблемът в чакането на “идеалния момент” е, че той никога не идва. Идеални неща няма. Знаем го, но сме заболи глави в пясъка и сме спокойни, че имаме вездесъщ аргумент да отлагаме.
Лоши майки ли са жените, които продължават да обичат секса?
Ако все още нямате деца и чакате този “вълшебен” бъдещ момент, бъдете честни със себе си. Задайте си въпроса от какво бягате всъщност. Какво ви плаши?
Страхувате се, че връзката ви не е достатъчно здрава и ще се пропука под тежестта на напълняването, недоспиването, нааканите памперси и омазаната с пюрета кухня?…
Страхувате се, че мъжът ви ще престане да ви желае?
Страхувате се, че бебето ще отреже като гилотина пътя ви към върха в кариерата? Че не сте достатъчно добра, за да бъдете едновременно и майка, и независима и успешна жена?
Страхувате се, че егоизмът ви е твърде голям и че това да поставите бебето на първо място ще ви направи нещастна?
Страхувате се, че мъжът до вас може би не е този, в когото виждате баща за децата си?
Какъвто и да е истинският ви страх, назовете го пред себе си и след това направете нещо по въпроса. Ако не ви достига зрялост, направете така, че да пораснете. Ако не вярвате на мъжа в живота си, тръгнете си от него. Информирайте се. Четете за майчинството, говорете със свои приятелки, които имат деца и им кажете какво ви измъчва. Разберете на какво сте готова в името на това да бъдете майка, както и с кого. Когато веднъж подредите тези неща в ума си, ще започнете да виждате не само пречките, но и възможностите. А те със сигурност са някъде там и са съвсем реални!
Подходящите и неподходящите, “добрите” и “лошите” моменти не “идват” при нас – създаваме ги сами.