Колко от вас биха си признали, че днес са отделили от времето си, за да клюкарят за някого?
Ако си приличате със средностатистическия човек, вероятно сте прекарали почти цял час от деня си, за да обсъдите някой, който не участва в разговора. Всъщност това представлява клюкарстването в буквалния смисъл на думата. Най-често смятаме, че то е обвързвано с интриги и намесване в чужди лични деяния, но всъщност хората клюкарят, когато предмет на разговора им е някой, който не присъства в речевата ситуация.
Дали просто ще обсъдим колегата, който казал някаква шега или наистина ще използваме момента, за да опетним репутацията на някого, факт е, че в този момент говорим зад гърба на въпросния човек. Това очевидно невинаги е с лоша цел и не винаги може да се счете като непристоен акт особено когато имаме предвид, че вероятно го правим напълно несъзнателно.
Всъщност имаме нужда да клюкарим по простата причина, че човекът е подвластен на групата, в която се намира.
Заради миналото ни, когато сме се борили за оцеляването си и сме разчитали на групата да ни пази, подсъзнателно ние изпитваме нужда да знаем колкото може повече детайли за хората около нас. Без да подозираме, мозъкът ни анализира получената информация и така определя колко полезен може да ни бъде човекът, превърнал се в предмет на разговора.
Тази теория е изследвана по-подробно през 2014 в журнала “Psychological Science”. Специалистите откриват, че клюкарстването подобрява работата на хората в група и ги прави по-добър екип. Обратно на нашите очаквания, когато хората клюкарят, всъщност те стават по-малко егоистични.
Как да организираме времето след работа
Причината се крие във факта, че по този начин получаваме информация за даден човек не само от самия него, но и от други хора. А когато не открием нищо нередно в това, което сме научили, можем по-лесно да му се доверим.
Разбира се, в случая главно говорим за по-невинното клюкарстване. Злословенето има вече съвсем различен характер и е предизвикано, отново на базата на самосъхранението. Когато представим някого в по-лоша светлина, издигаме себе си в по-добра. Проблемът е, че това рядко работи така, както очакваме.
За децата, телефоните и оправданието “Ами, такова им е поколението”